Новини
За 10 години – голям скок при дипломите и доходите на педагозите
До края на десетилетието може да достигнат над средното ниво за висшисти в България
Необходим е задълбочен анализ от страна на МОН, в който да се посочи какво точно измерват матурите, какъв дял от учениците изобщо се явяват на тях и защо има такива, които не се явяват, до каква степен резултатите през различните години са съпоставими, външни влияния като пандемията какво влияние оказват върху подготовката на конкретни кохорти от ученици и в крайна сметка, ако се очертават някакви тенденции – какви са те?
Без подобен анализ е трудно да се прецени какви са действителните тенденции при подготовката на ученици в средното образование.
Трябва да си дадем сметка, че очакваната от мнозина промяна в училищното образование не може да стане без участието на преподавателите. Преподавателите и педагогическите специалисти са тези, които в крайна сметка пишат и избират учебниците, участват във формирането на учебната програма и са тези, които ежедневно работят с децата. От тази гледна точка е важен не само въпросът как се подготвят учениците, но и въпросът как се подготвят преподавателите. Нужен ни е преглед на програмите и на фокуса на работа на педагогическите факултети и на специалностите във висшето образование, в които се подготвят бъдещите преподаватели. Подготовката, която нашите висши училища дават на бъдещите преподаватели, отговаря ли на нуждите и на очакванията?
Често висшите училища се оплакват от подготовката на учениците в средното образование, но в същото време именно те са тези, които обучават преподавателите, които подготвят тези ученици. Няма как да се промени образователната система и резултатите, които постига тя, ако не се променят подготовката и нагласите на хората в нея.
Трябва да се запазят положителните тенденции от последното десетилетие, свързани с повишаване на привлекателността на педагогическите направления във висшето образование и подобряването на заплащането на преподавателския труд като предпоставка за участието на повече знаещи, можещи и мотивирани хора в системата на образованието. Такива тенденции съществуват и това е предпоставка за промяна. Например, ако през 2013 г. направлението “Педагогика на обучението по…” е сред десетте направления с най-нисък успех от диплома за средно образование на приетите първокурсници от общо 52 професионални направления в българското висше образование, то през миналата година това направление вече се е преместило с 14 места нагоре в класацията на националната рейтингова система и вече има над 20 други направления, които приемат студенти с по-нисък успех от него.
Ако през 2015 г. завършилите същото професионално направление имат най-нисък облагаем доход сред всички завършили висше образование в България през предходния петгодишен период, то през 2022 г. това направление се е преместило с 12 места нагоре по доходи на завършилите, като средният осигурителен доход на тези от тях, които се реализират като преподаватели, е по-висок от средния за новозавършилите висшисти в страната като цяло.
Подобни положителни тенденции се наблюдават и при други направления, които...
Виж цялата новина тук: 24 часа
Автор: Георги Стойчев