Новини

Висшето образование се сдоби с обречена стратегия

Родното висше образование сериозно изостава от европейските стандарти и най-сигурното доказателство за това е, че в нито една от престижните класации няма български университет, който попада в Топ 500 не само на света, а и на Европа. Реформата се затлачи твърде дълго и Европейската комисия нееднократно ни критикува за забавянето на законодателната рамка, с която да се осъществят промените. От тази гледна точка приемането на стратегията за развитието на висшето образование от правителството си е направо успех. От гледна точка на политическата ситуация обаче този фундаментален документ изглежда обречен да не види бял свят - депутатите, които и досега не правеха впечатление с дисциплина, се държат като абитуриент в последния учебен ден. В най-добрия случай стратегията ще бъде приета заради парите, които без нея няма да получим по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". И никога няма да бъде прилагана. Какво все пак предлага сегашният екип на просветното министерство?

Занижено качество и контрол, тотално разминаване с пазара на труда са най-наболелите проблеми пред висшето образование у нас. Мрежата от 51 висши училища - 37 държавни и 14 частни, надвишава значително средните показатели на редица страни, с които България може да се сравнява по население и територия. В документа прозорливо се отбелязва, че "експанзията на висшите училища не се е отразила благоприятно върху качеството и ефективността на образованието". Системата бавно реагира на динамично променящите се изисквания към квалификацията, мотивацията и професионалната кариера на висшистите. В същото време една от характерните й черти е заниженият контрол от страна на държавата върху количественото разрастване на вузовете. От това обаче страдат качеството на обучението, реализацията на завършващите и ефективността на инвестициите за системата. Въпреки че броят на вузовете е несъизмеримо голям, парадоксално е драстичното разминаване между профила на подготвяните специалисти във висшите училища и реалното търсене на пазара на труда. "Показателно е, че голяма част от завършващите студенти не се реализират по съответната специалност. В същото време се очертава остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности", се констатира в анализа към стратегията. Изоставане от новите методи на преподаване, демотивация на младите преподаватели и застаряване на академичния състав са другите характеристики според анализа на Министерството на образованието и науката. Именно поддържането и повишаването на качеството е "едно от най-важните предизвикателства пред висшето образование в България".

Необходимо е да се дефинират многопрофилни университети и специализирани вузове, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления - например технически и медицински, предлагат от министерството. Според експертите такова разделяне би поставило ясно всяко висше училище върху националната карта като профил на обучение и като значение за страната и региона. В същото време се предлага и преодоляване на дублирането на едни и същи специалности в рамките на даден регион, като се стимулират съвместни екипи от различни вузове, които да обучават студентите. Покрай мерките за стимулирането на връзките с бизнеса и спешното модернизиране на учебните програми се прокрадва и идеята един преподавател да участва в акредитацията само на един университет. Ако това предложение на Клисарова намери отражение и в законодателството - това ще бъде сериозна крачка в борбата с летящите професори. Въпросът е идеята да не бъде потопена в лобистките интереси на редица депутати, които в предишния парламент вече отхвърлиха предложението. Действащият модел на финансиране е слабото място на цялата система на висшето образование. Една от причините за това е ...

Виж цялата новина тук: Сега

Автор: Ванина Стоянова