Новини


17Юни2014

Вирусите на езиковото незнание

Не само с тревога, но и с ярост отбелязвам факта, че професионализмът в езиковата култура на голяма част от българските медии е в окаяно състояние. А точно те трябва да бъдат учители и будители на езиковата ни култура.
Драстичните примери на езиково невежество и на обидно сервилничене пред чужбинските езикови – писмени и устни – интонации са много, но в този мой писателски изблик ще изброя най-чудовищните от тях...
И на първо място ми се иска да прикова вниманието на българина на глагола „случва се”, защото ако някой продължи да ме уверява, че еди-кой си закон или проект, или просто документ от жизнено важно значение за България,
ще се „случи”, а няма да се „осъществи”
то жална ни майка.
Наблюдавам от години развитието на този глагол и вече съм сигурен, че той навлезе в българския език от онези, които не знаят добре английския език и от глагола „happen”, който в езика на бритите, англите и американците съдържа и двете семантични стойности – „случва се” и „осъществява се”, то в българския език това не е така. Защото, ако случайно сме се срещнали на пейката в парка, тоест без да сме си определяли жизненоважната среща, то в никакъв случай любовта ни, домът ни и децата ни не трябва да се „случат”, а да навлязат в живота ни по закономерно.
Един от вирусите на незнанието на родния ни език са и глаголите от трето спрежение – ходиме, пишеме, пееме, а не ходим, пишем, пеем. Страшното е че уподобяването на глаголите от това спрежение, които в множествено число не изискват наставката „ме” днес са приоритет в езика на мнозинството.
Напоследък наедрява и една
маниерна езикова матрица
в която показателното местоимение – „такава или такова”, се използва в ефирните и писмовни пространства на мястото на съществителното, от което все пак има въпиюща нужда българският консуматор на информация. Пример – присъдата му е доживотен затвор, но някои пледират и за смъртна... такава! Имат предвид – смъртна присъда. Показателното местоимение не може да ...

Виж цялата новина тук: Монитор

Автор: Иван Робанов

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: