Новини

Вечната истина за образователнатата „кулинария“

Факт е първото Национално външно оценяване за десетокласниците. Въпреки деветмесечната изолация на учениците, започнала от март 2020! Въпреки отмяната му през 2020 г.! Въпреки мненията и на учители, и на националния омбудсман. Въпреки публикувания модел - най-вече!

Хубава работа, ама българска...

А. НВО започва с текст 1, на който десетокласникът трябва да направи резюме според въпрос 23, който е... ПОСЛЕДЕН!

Б. Тестологията казва, че въпросите в един тест се задават САМО еднотипно - например, не се смесват въпроси, търсещи отговор „НЕ“, с такива, които изискват отговор за съществуващ смисъл.

В. Прекият въпрос, свързан със знания по български език, е само един, четвърти, като той не проверява умения, а е излишно и затова вредно теоретичен. Така тазгодишното НВО напълно обезмисля часовете по български език в първи гимназиален етап, а значи - и учебниците, и труда на авторите им, и на учебните програми...

Г. 15 въпрос представлява четири грешки, според мен, едновременно, защото ученикът от нашия дигитален век трябва:

1. да знае значението на архаичната, старобългарска по произход, дума „конец“
2. да не се обърка с „влакно за шиене“, защото старобългарският не е му е майчин
3. да интерпретира (което винаги е субективно) художествения й смисъл
4. формулировките в отговор  „б“ и „в“ носят един и същ смисъл

Така стигаме до смисъла на изпита по БЕЛ в края на първи гимназиален етап. НВО на 10 кл. служи за:

 

• „измерване на...“ – всеки може да прочете по български дългите формулировки в Закона за предучилищното и училищното образование и Наредбата за оценяване
• вписване в свидетелството, с което САМО учениците от обединените училища ще продължат във втори гимназиален етап. Но дори да имат 0 т., те пак могат да станат единайсетокласници. За ленивите ученици, които имат амбицията единствено да си вземат „тапията“, двата изпита нямат никакво значение.
• Ориентация на учителите и учениците за качеството на положените усилия

Всъщност, най-важен е смисълът на този изпит за учениците, които съвестно, интелигентно и дисциплинирано са се подготвяли дълги месеци. Защото изпитът ПРЯКО И ДЪЛБОКО ВЛИЯЕ НА ЛИЧНОСТНОТО ИМ САМОЧУВСТВИЕ! И те още на 25.06. започнаха да задават истинските, същностните въпроси. Те търсят смисъла и на задачите в изпита, и на различния брой точки на различните задачи.

Няколко азбучни въпроси към „чистата съвест“ на академичните фундаменталисти:

А. Защо въпрос 6 носи максимум 3 точки, а въпрос 11 - 2 и ако думите на десетокласника са именно „свои“, т.е., негови, но не съвпадат с примерните отговори, те ще получат ли максимума точки? Международната програма PISA има немалък свитък с указания за оценяване на ученическите отговори...

Б. Защо въпрос 11 изисква „разтягане на локуми“, както се мислеше за интерпретацията на художествената литература преди години, а не „аргумент“, който е субективната интерпретация на ученика, но не и на проверителя?

В. Защо въпрос 13 си позволява да използва емоционално – разговорната квалификация „жалки“, като тази свърхсубективност продължава и в дадените отговори?

Г. Защо таблицата преди 5 и 6 въпрос изглежда спорна и смислово, и графично, точно както заявеният максимум точки, с които ще се оценяват отговорите?

Д. Защо липсва ясна диференциация в отговорите на въпрос 7?

Е. Защо българският десетокласник трябва да знае значението на чуждата дума „неглижирам“?

Ж. Защо могат да са верни „в“ и „г“ във въпрос 10?

З. Защо само с две точки се оценява верният отговор на въпрос 18?

И. Защо търсените два контрааргумента във въпрос 20, представляващи субективна лична оценка, може да бъде точково „неглижирана“?

Й. Защо няма задача за писане на заявление, напр., което е необходимо умение за всеки човек?

К. Защо във въпрос 22 има недопустимо смесване на грешки от езиковедски и литературоведски характер?

К. Как може да се избере от интелигентните и амбициозни ученици една от темите и да се напишат само 3-4 изречения по философско- етичните „Цената на чистата съвест“ и... „Вечната истина“?

Втората тема, както и голяма част от въпросите и методиката на оценяване в некоректно и свръхсубективно изработения формат на НВО по БЕЛ тази година, представиха огромния контраст между двата свята - в единия живеят учителите и учениците в гимназиите, а в другия – анонимните академични фундаменталисти.

В първия, реалния свят учителите искаме да научим младите българските граждани да изказват лично мнение по граждански и морални въпроси, да намират точните факти, а не фалшивите новини. Да търсят аргументи за своите тези и да уважават контрааргументите на инакомислещите. Да разбират, а после да харесват или не романи, филми или пиеси.

Във втория свят би трябвало да се познава същността на сегашното българско общество, средношколците и училището! Във втория свят филологичното въображение би трябвало да обуздава „хоризонтите на очакванията“ си и, бидейки достатъчно задълбочено академично, да отработи безполезното „дървено философстване“, като рационализира прагматичността на проблемите...

 

Виж цялата новина тук: Сега

Автор: Маргарита Илчева, учител по български език и литература