Новини
В Деня на розовата фланелка: Защо случаите на агресия в училище не намаляват
| По видове инцидентите са били: физическа агресия – 2 270 случая, вербална агресия – 2 789 случая, тормоз (в това число и кибертормоз) – 1493 случая, насилие върху дете – 216 случая. |
В един инцидент могат да се съдържат няколко типа агресия и МОН отчита всяка проява като отделен случай, въпреки че могат да бъдат част от един конфликт, уточняват от просветното ведомство.
Често тормозът е съчетание от няколко вида агресия
Както добилият тревожна популярност случай от началото на учебната година, когато във "Фейсбук" беше разпространен клип с брутален тормоз над малолетно момиче от нейни връстнички. Девойката беше удряна, скубана и смъкната на земята от друго момиче, а след това принудена да се съблече гола. Насилничките я обвиняват в задяване с момче и заявяват, че клипът ще бъде пуснат във "Фейсбук" за наказание. А после беше разпространен от националните телевизии Би Ти Ви и "Нова телевизия".
Образователното министерство изготвя статистиката посредством регионалните инспекторати по образованието. Данните обаче са нереалистични, тормозените в училище деца са много повече.
Защото често случаите на насилие остават покрити...
от жертвата, поради срам или страх
от директорите на училища, поради нежелание да се споделя
от некомпетентност, поради неразпознаване на насилието
Днес е Световният ден против тормоза в училище - "Ден на розовата фланелка"
| Инициативата е на двама канадски ученици, в чието училище при откриването на учебната година през 2007 година група по-големи ученици се подигравали на деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави и днес хиляди училища по света и милиони ученици честват Деня на розовата фланелка в последната сряда на февруари. |
Училищният тормоз обикновено е организиран - група деца срещу едно дете и се прави когато няма възрастни в този момент, или се маскира под формата на игра. "Характерното е, че тормозът се повтаря хронично, той не е еднократен акт", коментира пред "Дневник" училищният психолог Юлия Попова.
Проблемът обаче не приключва с прекратяване на насилието. "С развитието на информационните технологии като форма на тормоз се популяризира кибертормозът, който може да се изразява в разпространение на слухове, компрометиращ снимков материал, подигравки. На практика този тормоз може да продължава денонощно и последиците за детето могат да имат изключително тежки измерения", коментира психологът Татяна Предова.
Тормозът между връстници е много подценяван и често остава невидим за учителите и родителите, но той е първата и основна причина за самоубийствата сред тийнейджърите, казват психолози. Проблемите, причинени от тормоза в училище, не свършват с прекратяването на насилието, показва изследване, направено от университета "Ставангер" и от Центъра за кризисна психология "Берген" в Норвегия през 2013 година. Жертвите може да имат нужда от дълготрайна подкрепа, 33% от тормозените от съученици деца страдат от посттравматичен стрес.
Разпознаването на тормоза минава през чувствителни деца и възрастни, които не подминават някои поведения и прояви, но най-вече е важна взаимовръзката между учителя и ученика, както и тази на учителя с класа. Разпокъсаните и непълноценни отношения, преобладаването на наказания, както и търсенето на вина за проявите са предпоставка за непредсказуема и податлива за агресията среда, обяснява училищният психолог Анет Маринова.
"Отношенията между учениците са неизбежни за появата на съперничество, ревност, завист, защото училището е жизнена сцена за тях. И когато то не се отваря за честни разговори с учениците за човешката природа, живеенето в общност, ефекти като дискриминация, расизъм, отхвърляне на различието или за толерантността, взаимопомощта и за други процеси в полето на социализацията, тогава се отваря място за насилие и неконтролируеми поведения", продължава тя.
Работят ли и доколко мерките за избягване и справяне с тормоза
От учебната 2012/2013 година във всички училища в страната се прилага единен Механизъм за противодействие на училищния тормоз. Документът (в прикачения файл) подробно разяснява феномена тормоз и начините за справяне с него.
В началото на 2014 година МВР публикува наръчник за родители, в който специалисти ги съветват как да познаят, че детето им е станало жертва на тормоз, и как да се справят с проблема.
С новия закон за училищното образование се въвежда екип за подкрепа за личностно развитие за всяко дете, което среща затруднение при ученето, включването и участието, като деца със специални потребности, деца, преживели насилие, деца в конфликт със закона, деца, застрашени от отпадане от училище.
Работят ли и доколко обаче тези мерки, след като според статистическите данни случаите на тормоз в училище не търпят съществени промени?
Училищната среда и подхода към агресора
Показателен е скорошен случай в 19 СУ "Елин Пелин" в София. След като родители на децата от паралелка в трети клас в знак на протест срещу ученик с агресивно поведение няколко седмици не пускаха децата си в клас, след като директорката подаде оставка, а медиите разгласиха случая, проблемът беше "разрешен". С преместване на детето в друго училище. За отбелязване е и фактът, че детето е постъпило в 3В клас на 19-то училище в началото на тази учебна година с наказание "преместване в друго училище" за същите прояви.
Според Юлия Попова училищната среда не е трудно да се поддаде на влиянието на агресивни ученици и да се превърне в безпомощна. "Или всички търпят, или всички се смеят и жертвата се чувства сякаш всички са срещу нея, а то не е точно така", казва тя. Когато се разбере за тормоза, следва работа на много нива и на първо място е разговорът с агресора. "Защото той е този, който трябва да се промени. Има си психологически подходи за разговор с него. Агресивните деца не бива да се наказват, а да се събуди съчувствието у тях. Да бъдат потиснати да осъзнаят какво вършат, защото в повечето случаи
агресорите не са наясно с жестокостта, която проявяват
обяснява Юлия Попова. Следва разговор с с тормозеното дете, за да му се помогне. Работи се задължително и с класа. "И тъй като винаги публично се извършват тези деяния, много е важно свидетелите да имат активна позиция, правилно отношение към случващото се и да се намесят в защита на жертвата", подчертава тя.
"Помощта е необходима за всеки, който е засегнат, дори за свидетелите. Обикновено пострадалото дете е склонно да избягва помощта. Но също така, трябва да си даваме сметка, че предлагането или насочването за помощ е свързано с умения как да се направи по най-добър начин, за да се приеме. В училище срещата с психолог може първоначално дори да влоши ситуацията на едно дете, защото е нужно време да се изгради връзка на доверие. Това е невъзможно да стане и е обречено на пробив, когато само психологът в училище се свързва с помагане, а учителите (по правило) наказват учениците", казва Анет Маринова.
Защо случаите на агресия не намаляват
"Проблемът е в реактивните мерки, които по традиция предприемат училищата в отговор на ситуации на насилие между учениците. Това означава, че минава много време от разпознаването на насилието в отношенията между ученици или на ученика с проблеми в поведението, през което училището предимно регистрира отсъствия, забележки или налага наказания, без да се ангажира с причините", обяснява училищния психолог Анет Маринова...
Виж цялата новина тук: "Дневник"
Автор: Видка Атанасова