Новини

Учител на оцеляващи, машина за идеи

Динко Христов е живата забележителност на община "Лозница", Разградска област. Як, набит, с гъста прошарена брада и остър поглед наподобява възрожденски поборник. И заслугите му към този район от Лудогорието са от подобен "исторически" порядък. Той е директорът-легенда на училище "Виделина" в с. Сейдол.

През 60-те години на миналия век урбанизацията обезлюдява селището. Местните се отправят към околните градчета, но наскоро след тях започват да прииждат заселници от Родопите. И постепенно от едно пусто село Сейдол се превръща в неформален център на родопчаните в Лознишко. През 80-те тук вече кипи живот - младо население и много деца. Това налага да се открие училище. Но имуществена база няма и никой не се наема да му стане директор. Един Динко Христов набира кураж да опита.

"Започнах от една гола сграда, строена за община, незавършена, в която нямаше един тебешир. Селото беше полуумряло. - спомня си той началото на своята професионална авантюра. - Постъпих на 1 юли 1980 г. в гола сграда. Бях с половин година учителски стаж. На 22 години станах директор. И още през 1985 г. станах национален първенец в България. В същото време започнах да правя музейни сбирки. През 1987 г. сбирката ми взе първо място и лично министърът ми връчи награда... Оттогава до ден днешен се доказвам всеки божи ден. Смятайте - половин човешки живот. "

Наричат го "лудия Динко". На лудешка енергия и несломим дух се дължали просветните му подвизи. Динамичните си делници описва сам: "Днес отделям време за вас, утре вечер посрещам общината да обсъждаме разни въпроси, вдруги ден организирам ученически турнир "Виделина - 2015" с момичета и момчета от цялата област. В събота съм на благотворителен бал, там ще бъде елитът на града. Човек трябва и да се представя пред обществото, това също го прави силен, не само трудът. И самочувствието те прави силен. Неделя - ден за размисъл и почивка. В понеделник връчваме свидетелства и награди на начален курс. Още да изброявам ли? Изпращам с автобус родители и ученици на двудневна екскурзия. Това е част от политиката за сближаване на родители, учители и ученици. Участваме и в конкурс за толерантността в училищата, за равенството между половете. Закупил съм сега и естествена кожа 20 м. и ще направя наесен и сарашка работилница. Моите деца работят в тъкачница, грънчарница, ковачница."

Освен че е най-представителната сграда в Сейдол, училището на Динко разполага с музеен комплекс, разположен в етнографски пристройки в обширния двор. В различните помещения са изложени носии, накити, земеделски сечива, минерали, монети, препарирани екземпляри от тукашната фауна. Неприкрита гордост на директора е и училищната зоологическа градина с десетки видове птици и бозайници - глигани, елени, кози. Кучета на синджири вардят живото имущество от посегателства, макар че сейдолци се славят в лознишко като честни, хрисими хорица. Въпреки че и тях ги гони сиромашлъка. Земи-бащиния нямат, понеже са преселници. Реституираните ниви наоколо се обработват от арендатори. Гледат предимно животни, но и за тях пашата е оскъдна. Та освен за обучението и възпитанието на учениците си г-н Христов, както почтително го наричат, се грижи и за изхранването им.

"Знаете ли какви писма мога да ви изкарам: "Моля ви се, господине, хранете го, защото днеска това му е единственото ядене. И такива едни работи, дето отгоре никой няма да ги разбере и да повярва, че са истина. Ето, 84 деца храня без пари. Много деца обличам - чанти, обувки, химикалки. Всяко лято водя безплатно 35 деца на море. Намерил съм спонсор" - разказва Христов. А спонсори не се намирали лесно. Оня с многото пари няма да се бръкне, сочел опитът му на "просител". По-малко заможните били по-отзивчиви.

Питам го трудно ли се работи в среда на българомохамедани. Обяснява, че ...

Виж цялата новина тук: Труд

Автор: Милена Бойчева