Новини


21Дек2015

Училището губи битката с гетото

Преди време моя позната ми разказа за детето си, което трябвало да прочете книга, изучавана в училище. "За какво се говори", попитала тя. "Не знам, учителката още не ни е казала".

Това е ситуация, с която в момента десетки учители се сблъскват, но образователната ни система като цяло все още не е успяла да я осмисли. Нещо повече - скоро това ще бъде проблем не на училището, а на държавата. Поне ако се съди от последното изследване на четивната грамотност на децата, направено само преди два месеца с ученици от произволно взети пети класове в цялата страна. 7% от децата се оказали над изискванията, които училището проявява към тях. 18% /тоест почти една пета/ обаче са били онези, които имат затруднения дори с разбирането на онова, което четат.

Тук става дума за петокласници. Според международното изследване PISA, правено обаче сред друг випуск, в осми клас затруднения с разбирането на текста вече има всеки втори. Това означава, че българското училище е на път да отгледа нова нация от привидно грамотни хора, за които обаче е табу всяко разбиране и осмисляне на по-сложен текст, който не е придружен с емотикончета и икони, указващи дали да се смеем, или да го лайкнем. Впрочем, ако се съди по значителна част от писанията в интернет форумите, този дух вече е пуснат от бутилката и отдавна не е проблем само на образователната ни система. Но думата е за друго. Според същото това изследване сред децата, които са имали проблем с разбирането на написаното, най-много са тези, на които майчиният език не е български. Ако децата, в чийто дом се говори на български, имат 60% успеваемост на теста, учениците от ромски семейства са имали 35. Това е почти два пъти по-малко. И е процент, при който нито един тест, независимо къде по света е правен, не се смята за издържан. Това са деца, които още в четвърти-пети клас вече не разбират езика, на който светът около тях им говори. Какво да очакваме от хлапета, които още в пети клас не разбират какво им казват учебникът и учителят? Как да ги добутаме до седми, а за завършването на 12-ти дори няма смисъл да отваряме дума - вероятно голяма част от тях чисто и просто не разбират въпросите на матурата, камо ли да знаят техните отговори.

Говорим за бъдещата ни работна сила, за чието квалифициране и социализиране отиват купища пари и тонове хартия, докато тя още на десетгодишна възраст не е в състояние да срича. Ако не искаме държавата да се изправи пред още по-сериозни проблеми, тук трябват спешни мерки, които да се вземат не на ниво отделно министерство. Защото те засягат не образованието ни, а същината на нацията след известен брой години. Кой е огромният проблем, поради който тези деца просто не владеят езика, който все още се води официален за държавата? В дома им просто се говори на друг. Учители на ромски деца разказват, че дори когато знаят буквите, след дългата лятна ваканция те започват да ...

Виж цялата новина тук: Стандарт

Автор: Стела Стоянова

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: