Новини

Учебният материал трябва да се намали

Красимир Вълчев е магистър по публични финанси. Завършил е Икономическия университет – Варна. Преминал е обучение по "Бюджет и финансово управление" в университета "Дюк" – САЩ. Бил е главен секретар на Министерството на образованието и науката и началник отдел в дирекция "Финансиране на общините" в Министерството на финансите.

- Г-н Вълчев, от години се говори за все по-слабата четивна грамотност и за функционалната неграмотност на учениците у нас, която се задълбочава. Какъв е профилът на българския ученик? Колко са децата от ромски произход и колко са тези в риск?
- Изследванията показват, че образованието на родителите е основен фактор, който подтиква децата към учене. В семейства, в които родителите са с ниско образование, не са заинтересовани от упражняването на тяхното право на образование, няма книги или книгите са много малко, резултатите са най-лоши. Факт е, че в такива семейства родителите не инвестират в образованието на децата си и не осигуряват ежедневната им посещаемост в училище.

Около 20% от учениците у нас са от ромски произход, близо 30% са деца в риск. През тази учебна година за между 25 и 30% от учениците в първи клас майчиният език не е български. Около 24-25% от учениците от 1 до 12 клас са от семейства с ниско образование. Сечението между тези множества е голямо.

- Наскоро казахте, че децата трябва да се образоват задължително от 4-годишна възраст, но има съпротива в социалните мрежи срещу тази политика. Обезпечена ли е финансова тази мярка?
- Това е най-силната интеграционна мярка за децата, чиито майчин език не е българският. Всички изследвания показват, че периодът от 3 до 7 години е възрастта, в която най-интензивно се формират когнитивни, социални и езикови умения. Това е периодът, в който се формират най-голям брой мозъчни връзки и най-добре се усвоява език. Лишаването от образование в тази възраст на деца, чийто майчин език не е български е фатално и води до дефицити, които трудно може да се компенсират от системата на училищното образование. Тези деца най-често отпадат в прогимназиален етап. И обратно, децата, които са посещавали детска градина и знаят български език, много по-често стигат до гимназиално образование и придобиват професионална пригодност. Децата от тези групи, които посещават детска градина, получават медицинска грижа, добро хранене и личностна подкрепа, които иначе не биха получили, а всички изследвания показват, че тези фактори са много важни за по-нататъшното им развитие. Задължителната подготовка върви и с допълнително финансиране от страна на държавата. Ние финансираме детските градини за веществена издръжка и единственото, което не финансираме са разходите за храна. За тази година сме предвидили средства, с които да финансираме и разходите за такси за храна на една голяма част от децата, чиито родители са с ниски доходи. Предвидили сме 140 млн. лв. за строеж на нови детски градини следващите 2 години, и отделно по линия на европейското икономическо пространство има осигурени още 13 млн. лв. Можем да кажем, че до 2-3 години ще сме решили проблема с недостига на места в детските градини в най-големите градове и селата с концентрация на деца от ромски произход. Ако остане някъде недостиг, това ще е в София за децата на 3 години, но ръководството на общината е планирало строеж на нови детски градини.

- Дава ли траен резултат кампанията за връщане на децата в училище и колко от върнатите деца отпаднаха повторно?
- Факт е, че преди години не сме полагали такива целенасочени усилия към проследяване на правото на образование на всяко едно дете. През 2017 г. видяхме, че над 200 хил. деца, които фигурират в системата на ЕСГРАОН, не са в информационната система на записаните ученици. Впоследствие установихме, че много голяма част от тях са в чужбина. Механизмът за връщането на децата в училище показа, че когато институциите работят заедно, а не си прехвърлят отговорността една на друга, резултат се постига. През третата учебна година, в която се провежда тази кампания, ние сме записали допълнително 50 000 деца, като 7000 от тях отпаднаха вторично. Отделно от това всяка година от последното десетилетие между 15 и 20 хиляди ученици напускаха предварително образователната система, като от тях повече от половината заминаваха в чужбина.

Миналата учебна година 13 600 деца са напуснали предварително образователната система, като от тях 5300 са заминали в чужбина. През тази учебна година до момента са напуснали 6500 деца, като от тях 1762 са в чужбина. В началото на следващата учебна година ще направим пълно обхождане на децата на 5, 6 и 7 годишна възраст, тъй като имаме спад на показателите спрямо предходни години. След записването, по-силният фокус на работата по механизма е ежедневната посещаемост. Най-лесно е записването в училище, но е много трудно да накараме децата да посещават редовно училище, а най-труден е процесът им на обучение, за да придобият те знания и умения, които да ги направят пригодни за живота и за пазара на труда. Правят се постоянни проверки, ежедневни разговори с родителите, увеличихме санкциите, но дори когато едно училище положи всички усилия, средната посещаемост не надвишава 60-70%, а е нормално тя да бъде над 90%.

- Обявихте, че българското образование се преориентира от система, която трупа знания, към система, която формира умения. На какъв етап е това преориентиране?
- Фундаменталната промяна е в средата около нас. Днешните деца учат по различен начин, източниците на информация са много и системите се префокусират върху провокиране на интереса им към учене и трансформиране на знанията в умения. Нашата система е била добра през миналия век и е амбициозна в предоставянето на знания. Резултатите от PIRLS-тест, който се провежда след 4 клас и мери в по-голяма степен ниво на знания, потвърждават това. Същевременно изоставаме при оценяването на умения, което показва PISA. При традиционните системи се счита, че трансформирането на знания в умения ще стане от само себе си на по-късен етап, но рискът е голям, защото децата получават знания, които забравят и те могат да не се трансформират в умения, а междувременно да се демотивират да учат. Ако перефразириме Айнщайн, уменията са това, което остава от образованието като се забрави всичко, което е научено в училище. Ние сме прочели стотици книги и вероятно сме забравили какво пише в тях, но сме изградили комуникационни и езикови умения.

За да въведе компетентностния подход, учителят трябва да има периметър от време, в който да може да провокира учениците да дискутират, да анализират, да проблематизират. Затова учебните програми не трябва да са прекалено амбициозни и да се препуска през материала, както е сега. За да се направи този преход, трябва да се облекчат учебните програми. За съжаление и сега немалка част от новите учебни програми, в които е заложен формално компетентностният подход, са много амбициозни. Компетеностният подход се въвежда по-лесно при предметите като история и география. Не е фатално, ако детето пропусне някой исторически факт или подробност за някой континент, по-важно е учителят да провокира интереса към света, интерес към учене на география и история, защото всеки един от нас учи много повече през целия си живот, отколкото в училище. Друг е разговорът по математика. Там със сигурност трябва да се облекчат учебните програми, защото учителите нямат време да затвърждават знания и голяма част от децата натрупват затруднения и се демотивират. Най-труден е разговорът по литература, защото цел на образователната система е и да възпитава в национално самосъзнание и национална принадлежност. От друга страна обаче трябва да се провокира и интересът към четене. Ролята на образователната система, а и на учителите е едновременно да формират отношение към света в които живеем, да възпитат в национално самосъзнание, да повишат мотивацията за учене и осигурят придобиването на микса от ключови компетентности, в т.ч. граждански компетентности, необходими за пълноценен и смислен живот. Всичко това едновременно прави задачата трудна. Основно предизвикателство си остава как да мотивираме учениците да четат. Един от основните изводи на PISA в международен план е, че като цяло учениците четат по-малко и намаляват комуникативните им умения. Това е поколенческа характеристика, четат предимно по-кратки текстове и от екрани.

- Кога ще въведете тестове за десетокласниците, подобни на PISA?
- Това няма да стане изведнъж, но още тази учебна година част от задачите и тестовете ще бъдат различни. По-голяма крачка ще направим през 2021 г. През 2020 г. ще подготвим и интегрални тестове, които да мерят повече знания и умения, не само по български език, литература и математика, но и по обществени и природни науки. Това не бива да плаши учениците, защото въпросите няма да изискват наизустяване, а осмисляне на текстове и прилагане на умения, ориентирани към практически ситуации.

- МОН предприе реформа и по отношение на професионалното образование. Колко станаха професионалните паралелки у нас?
- От 49% през 2017 г. те достигнаха до над 53% през тази година. Отделно е приемът в професионалните направления и профилите, които са свързани с математика, техниката и природните науки. В днешния динамичен свят можем да правим прогнози с разумна степен на увереност за период от 5 до 10 години. През следващото десетилетие най-голям недостиг на кадри ще имаме на специалисти с техническо средно образование и техническо висше, затова и правим преструктурирането на приема. Позициите, които изискват професионално техническо образование са с най-висок ръст на доходите и се очаква да бъдат с най-висок ръст и през следващите години. Професионалното образование не е по-лошата опция за учениците, дори при перспективата по-голямата част от тях да продължат в системата на висшето образование, защото то дава знания и умения, които в един комплексен свят могат да се окажат много полезни. Последните десетилетия професионалното образование не беше предпочитано, но това вече се променя, най-вече заради развитието на икономиката. Начин да възвърнем по-бързо репутацията на професионалното образование е дуалната форма на обучение. При нея е налице пряка връзка с практиката, защото обучението се провежда в работна среда и предоставя достъп до най-модерните технологии в съвременните компании. От своя страна компаниите имат възможност да набират кадри от учениците, които са избрали тази форма на обучение. През 2016 г. имахме 17 паралелки с 350 ученика, а тази година те вече са 300 с над 6300 ученици. Ще продължим да разширяваме броя на паралелките, осигурили сме и стипендии за учениците, които учат в тях.

Увеличихме и приема в професии и профили, свързани с информационните технологии. Предстоят ни десетилетия на още по-мащабно дигитално развитие и това дали ще бъдем развита страна, може би най-много зависи от това дали като образователна система ще подготвим достатъчно специалисти със задълбочени умения в областта на дигиталната креативност.

- Тенденцията е учителските заплати да са с 20% над средната за страната. Увеличиха ли се очакванията към българския учител? Ще има ли по-сериозни изисквания към хората, които кандидатстват педагогически специалности?
- За да наложим по-високи изискване и да може системата да прави подбор на по-добрите кандидати, трябва да сме преодолели количествения проблем - очаквания голям недостиг на учители. Ако успеем да мотивираме повече млади хора да изберат педагогическо образование, ще имаме по-голяма...

Виж цялата новина тук: Икономист

Автор: Иглика Горанова