Новини

- Г-жо Михайлова, вчера стартира „Седмицата на четенето”. Какви дейности са включени в нея?

- „Седмицата на четенето” е част от националната стратегия за насърчаване и увеличаване на грамотността и ще продължи до 13-ти декември. Тази година символичен домакин е Кърджали, но във всички райони ще има най-различни събития. Регионалните управления на образованието имат право да добавят свои инициативи към националните. Не трябва да се ограничаваме само в рамките на тази седмица. Четенето е фактор за реализацията на децата в училище и оформянето им като личност, то развива необходимите за тях умения и компетентности – да осмисляш текста, да разсъждаваш, да анализираш, помага за концентрацията, както и да трупат речников запас. По този начин те формират литературния си вкус. Една от тазгодишните инициативи е свързана с електронната платформа „Книговище”. В нея има въпросници към книги, които ще проверяват доколко децата са разбрали прочетеното от тях. За всеки верен отговор малчуганите ще получават точки. Книгите ще бъдат както такива, които са чели през ваканцията и предишни години, така и непознати. Ще има две възрастови групи – за малчугани от първи до четвърти клас и тези от пети до седми. Състезанието ще продължи до края на първия срок, за да провокираме децата да прочетат повече произведения, с които не са се запознали досега и да могат да отговорят на въпросите към тях. Целта е учениците от един клас да прочетат възможно най-много книги и да натрупат най-много точки. Така ще определим „най-четящия” от тях.

- Ще има ли занимания и за по-големите ученици?

- Учениците от гимназията също ще бъдат включени. Те ще имат за задача да създадат въпросници към книги, които не могат да се намерят в платформата. С подкрепата на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките са организирани и езикови задачи, които са под мотото „Опознай българския език“. Това са адаптивни варианти под формата на игра в интернет. Те са предназначени за ученици от 5-ти,6-ти и 7-ми клас. Това е периодът, в който децата се променят много бързо, но това, което трябва да остане, е любовта им към четенето. Надяваме се тези игри да провокират интереса на учениците към граматиката и лексиката и да насърчат стремежа им за нови знания.

Училищата също могат да бъдат активни и да изберат съвместни събития с библиотеки, читалища, музеи. Разработихме национална програма, свързана с културните институции, защото когато се промени средата, това влияе и върху личностното израстване на учениците. Важно е да насърчаваме и съвместни инициативи между две училища или училище и детска градина. Препоръчали сме там, където е възможно, да има и социален елемент и формиране на личностни качества, като учениците отидат да четат на незрящи деца. Те ще могат да дават книги на своите връстници, да правят драматизации.

- Родителите ще бъдат ли включени по някакъв начин?

- Подкрепяме инициативата „Утринна приказка”. Благодарение на нея родители отиват в детските градини и четат приказки на малчуганите в групата. Любовта към книгите трябва да започне още от семейството - с първите прочетени стихчета, след това първите книжки с повече текст и по-малко картинки, докато се стигне и до по-дългите текстове. Затова и родителите трябва да бъдат включени в четенето от ранна детска възраст. Едва след това идва ред на училището. Не става дума само за задължителната литература, има книги, които трябва да се прочетат, защото всеки от тях трябва да познава произведенията, които са образец на нашата мисъл и дават повод за гордост. В същото време ние сме в дигитален век и период, в който тези открития имат много по-голяма приложимост. Тази сфера се развива бурно и описаните в книгите фантастични елементи днес стават реалност. Мога да дам за пример Жул Верн.

- Кой е вашият любим автор?

- С годините нямаш категоричността от ученическите си години, когато изучаваш предмета литература. От 5-годишна чета сама и това ми е дало свобода на избора. За мен авторът, който ме потапя в света на доброто, на истинските хора или с който искам просто малко да си отпочина, е Йордан Йовков. Ако трябва да посоча любим поет – това е Димчо Дебелянов. По-близки са до мен като светоусещане, създаване на образи. Обичам да чета в свободното си време и се чувствам некомфортно, когато не мога. Има книги за всякакви поводи – за командировка, за почивка, когато релаксираш. Хубаво е човек да има възможност да създаде собствената си библиотека.

- Миналата седмица представихте резултатите от PISA 2018-а. От анализите стана ясно, че децата от семейства без или с малко книги имат по-ниски резултати.

- Да, тази година проверявахме четивната грамотност. Тя няма как да се промени без усилия от страна на този, който работи за собственото си развитие. Учениците ни трябва да знаят, че базовите знания са важни за развитието на техните умения, но това няма как да стане без четене и без книги. Колкото повече четеш и разсъждаваш, формираш своето критично мислене и възможност за анализ и оценка. Това е начинът да се справиш с фалшивите новини. Всеки един от нас трябва да развие критично мислене, това е умението да чете между редовете. PISA не казва, че нашите ученици са неграмотни. Според изследването те могат да разбират кратки, ясни, прости текстове. Ако е намесена абстракция, те обаче се затрудняват. Това е умение, което се формира с четенето. Надявам се с новите учебни програми и методи на преподаване, с индивидуалния подход към всяко дете, това да се промени. Всеки има различно възприемане, трябва да се включват най-силните им страни. Учениците трябва да се научат, че в клас трябва да изказват собственото си мнение. Няма правилно и неправилно, някъде може и да сбъркат и е нормално, защото те се учат. Няма как да има стерилна обстановка в една класна стая. В нея се случват нещата, децата трябва да развият умения за критичност, да търсят причините, поради които са сгрешили, да изслушват другите. Ученикът трябва да е активният в клас, тъй като знанието не е самоцел. От гледна точка на...