Новини

Сбогом, поете!

Големият български поет, драматург, сценарист и преводач Валери Петров почина на 94-годишна възраст. Той постъпи във ВМА-София в края на миналата седмица след инсулт и беше в кома няколко дни. Лекарите се грижеха денонощно за него в интензивното отделение. Поклонението ще е в петък в 11 ч. в Народния театър, съобщи неговият зет Иво Хаджимишев.

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден на 22 април 1920 г. в София. Баща му д-р Нисим Меворах е виден адвокат и дипломат. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва в Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак”). След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. „Стършел” (1945-1962). От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство „Български писател”. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”. Първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски е отпечатана през 1938 г. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”. Автор на цикъл стихотворения „Стари неща малко по новому” (1945), „Стихотворения” (1949), поемата „В меката есен” (1960), пътеписа „Книга за Китай” (1958), пиесата „Когато розите танцуват” (1965), сатирични стихотворения и поеми „На смях” (1970), „Бяла приказка” (1977), „Копче за сън” (1978), „Пет приказки” (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др.

Сред по-известните му пиеси са „Когато розите танцуват”, „Честна мускетарска”, „Театър, любов моя”, „Меко казано”, „Копче за сън”, „В лунната стая” и др. Валери Петров е носител на държавната награда за култура „Паисий Хилендарски”. За приноса си към театъра и цялостното му творчество през 1997 г. получи почетна награда „Аскеер”, а през 2006 г. бе удостоен и с Голямата награда „Христо Г. Данов”. По негови сценарии са реализирани много игралните филми, сред които „На малкия остров” (1958), „Слънцето и сянката” (1962), „Рицар без броня” (1966), „Йо-хо-хо” (1981) и др.

Превежда от английски, руски, италиански. Неговите преводи на всички пиеси и сонети на Шекспир са признати за едни от най-добрите в света. Превеждал е също произведения на Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков, стихове от Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак и други.

Валери Петров написа и предговор към учебника по литература за 5. клас на издателство „АзБуки - Просвета” (виж тук). Стихотворението „Японският филм” в негово изпълнение влезе в един от електронните учебници на издателство „Просвета” (чуй го тук).