Новини

Романтиката е сега в готиния учител...

За учителите новатори по света се правят специални школи, създават се програми за подкрепата им и се търсят различни финансови стимули. Новите модели на преподаване, които те разработват и прилагат, се разгласяват и много често се прилагат масово. В крайна сметка това е целта - споделяне на добрия опит.

У нас за тези преподаватели все още се говори като за редки птици. Дори не е много ясно с какво точно се занимават. Всъщност те съвсем не са малко. Има ги в почти всяко училище, споделят новите си разработки в собствени блогове или чрез социалните мрежи. Дори разработват научни проекти за преподаване в училище заедно с университетски професори. Но работата им все още се приема по-скоро за екзотика или служи на просветни чиновници да се изфукат в някой отчет с постиженията.

Какво правят тези учители? Преподават така, че на съвременните деца да им е интересно в час. Нищо повече. Ще попитате: Но това не е ли основно задължение на всеки преподавател? Така е, но всеки разбира по различен начин интересното преподаване. Педагозите, за които говорим, прилагат нови методи за усвояването на знанията. При тях учениците работят в екип, използват компютри, пишат реални проекти, обсъждат казуси и така развиват мисленето си. Учителят само насочва децата, а те откриват знанието сами според възможностите си.

„Има два основни подхода в нашата работа при преподаването на задължителния материал - разказват преподаватели новатори. - Единият е да разделиш класа на групи и всяка група да работи по дадена задача, което включва събиране на информация, решаване на конкретни казуси и защитаване на теза. Другият подход е всеки ученик да прави същото самостоятелно.”

Всъщност те са съвременните „готини даскали”. Онези, които не изискват с дисциплинарни мерки вниманието на учениците в час, а го обсебват неусетно с игри, задачи, спорове и с възможностите на електронните учебници. Те не разполагат с лаборатории (нали все няма пари за тях), но знаят как да използват интернет, където може да се намерят видеозаписи на химически опити, симулации на физични явления, интерактивни математически задачи и т. н. И така химията става понятна, физиката - забавна, биологията - интересна, а математиката - полезна.

През 2013 г. Европейската комисия препоръча на страните членки на Европейския съюз да започнат широко прилагане на съвременните технологии в образователния процес. Според тогавашен анализ на комисията това е най-прекият път за повишаване на нивото на компетентност на новите поколения, но делът на учителите, които ежедневно използват ИТ технологиите в своите часове, е малък. Според официалните данни за България 32 на сто от преподавателите на 9-10-годишни деца всекидневно работят по този начин. За горния курс няма информация. В анализа на Еврокомисията се посочва, че ежедневието ни е немислимо без ИТ технологиите и няма причина училището да се държи така, сякаш те не съществуват. Затова Брюксел създаде специален сайт за отворено образование, в който учителите да споделят и намират новаторски практики на своя език. А от 2014 г. програма „Еразъм +" насърчава и финансира международното партньорство по проекти за нови модели на образование.

Резултатът от работата на българските учители новатори засега се мери само през интереса и впечатленията на учениците. Няма сериозни изследвания за това дали техните практики са успешни или не. В повечето случаи те работят с негласното разрешение на директорите да не следват стриктно учебната програма.

По-големият проблем е, че няма нито идеи, нито разпоредби за подпомагане на този тип преподаватели, включително и финансово. Изработването на нови модели на работа (сегашните произвеждат 20% много добри ученици, а останалите са на ръба на елементарната грамотност) изисква усилия и допълнителен труд. При малко повече подкрепа има шанс да се върне добрият имидж на българското образование. И ще е ясно кой учител просто преминава през професията и кой гледа на нея като на отговорна мисия. Това ще доведе и до спестяване на огромни средства на данъкоплатците, защото не е тайна, че в момента се наливат милиони левове в напълно неефективни практики и училища. 

Иновативно лято за малките ученици

В края на пролетта „Просвета“ издаде иновативни ваканционни книжки, които поднасят знания под формата на приключения. Въвлечено в игра или във вълнуваща история, всяко дете разбира света по-добре, запомня повече детайли, вдъхновява се да размишлява и да търси само. Именно затова издателството създаде учебни помагала от съвсем нов род – ваканционни книжки с весели и фантастични истории, в които ненатрапчиво е втъкан материалът от учебната година. Целта е децата след първи, втори и трети клас да си припомнят и затвърдят наученото, но неусетно – забавлявайки се. 

С „Вълшебно лято“ детето става главен герой в забавни случки, а всяка стъпка от приключението е скрито упражнение. Действието се разгръща чрез отговорите на задачите, а малкият ученик не се чувства на изпит, а е негов откривател и двигател. Той запомня повече, защото преминава през история със сюжет, а не просто през поредица от въпроси.

За да бъдат тези книжки наистина различни, е използвана по-специална комбинация от автори в екипа. Приключенията и стихотворенията са измислени от детски писател - поетесата Петя Кокудева. Така децата се чувстват, сякаш четат забавна детска книга, а не учебник. След това доказани професионалисти с опит в създаването на учебници (Румяна Танкова, Ангелина Манова и Юлияна Гарчева) са изработили конкретните задачи и упражнения съобразно изучения материал. А опитни начални учители (Поли Рангелова, Катя Георгиева, Соня Рачева, Радка Топалска, Маруся Ханджиева, Теодора Момчева и Таня Иванова) са втъкали учебната материя в забавните приключения по ненатрапчив и елегантен начин. И накрая детският илюстратор Антония Мечкуева е дала цвят и живот на историите. Завършеният продукт има една цел: да превърне обучението в приключение.

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова