Новини

Робобразование

В атриума на 12-и блок на Техническия университет (ТУ) в София цари оживление. Звукът от жуженето на малки мотори се смесва с ентусиазираните викове на учениците: "Избутай го, избутай го… как само го размаза!" Всички са забили поглед в земята, където две по две самоделно направени машинки се опитват да избутат своя противник от белия кръг, служещ за ринг на роботското сумо. Около 30 души - преподаватели, студенти и ученици - следят двубоите, докато още толкова преправят кода на своите роботи за следващия кръг на робо-олимпиадата.

"Сумото" е само едно от изпитанията пред състезателите (и машинките им) на Дните на роботиката в ТУ - младите програмисти-конструктори трябва още да накарат роботите си да си проправят пътя през двуизмерен и триизмерен лабиринт, както и да направят най-бърза обиколка по черната линия, която служи за писта. А в почивката между две състезания вниманието в атриума се насочва към най-широката част от залата, където д-р Георги Христов от Русенския университет демонстрира хексакоптера - дистанционно управляем дрон с шест перки, който кръжи над главите на учениците. "Яко, а", казва Михаил Георгиев, деветокласник от СМГ.  "С малко късмет ще успея да подкарам и моя до края на деня", продължава той и поглежда към малко по-малък дрон, който стои на масата до него. В същия момент по-големият му "брат" каца на земята, придружен от аплодисменти.

Лекциите и състезанията в ТУ - София, са част от поредица ежегодни събития, свързани с роботиката. Следващото университетско състезание ще се проведе в Русе през май, а миналия месец над 600 души присъстваха на форума "Аз, инженерът". На него освен конструирането на роботи учениците и студентите се запознаха с представители на иновативни компании, за да разберат от първа ръка възможностите за работа в технологичната сфера - а те изобщо не са малко. Освен това според последното издание на рейтинга на университетите в България завършилите техническа специалност печелят средно по 1.5 пъти повече от колегите си, завършили социални науки. Въпреки големите възможности за развитие обаче все по-малко гимназисти избират да продължат образованието си в инженерната сфера.

Иновативните образователни подходи като клубовете по роботика имат потенциала да върнат учениците в полето на "твърдите" науки. Нещо повече - курсове като роботиката, в които ученици, студенти и преподаватели се събират на едно място, състезават се помежду си и обменят опит, създава връзки между средното и висшето образование. А спонсорството на технологичните компании затваря цикъла между образованието и бизнеса, от което печелят всички страни. Но за да се усети ефектът от инициативи като организираните от университетските клубове, "Робо лига" и "Робопартанс" събития, е нужна промяна в самия образователен модел в страната.

Грешка 404: Учителите не са намерени

"По-важно остава да задържим малките ученици в България, тъй като голяма част от гимназистите обмислят директно възможностите за висше образование в чужбина. Тази тенденция не подпомага и ИТ сектора в константните му тенденции на растеж", казва Мартина Видолова от "Робо лига" - една от организациите, които популяризират роботиката сред ученици от всякакви възрасти чрез състезания и работилници. Кирил Митов от училището по роботика "Робопартанс" смята, че ако децата се запалят от малки, това може да обърне тази тенденция: "Роботите и изкуственият интелект в момента са на ниво, каквото персоналните компютри са били през примерно 70-те години на миналия век. Трябват ти определени познания, но хората, които ще започват да се занимават, ще стават все повече и повече."

Както всяка друга образователна иновация, роботиката може да ...

Виж цялата новина тук: Капитал