Новини

Привлекателността към професията "учител" остава много ниска

Нарастващ интерес към компютърни и технически специалности, слаба активност за повишаване на квалификацията, това сочи проучване на обществените нагласи, реализирано от Алфа Рисърч.

Проучването е проведено в периода 12 – 22 юни 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Сравнението на данните с аналогично проучване на агенция Алфа Рисърч през 2008 г. и сега, през 2017г., позволява да се очертаят няколко водещи тенденции:

Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ – към адвокати, митничари, политици, журналисти.

„Компютърен програмист” и „лекар” остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие. Отношението към тях обаче следва различни тенденции: докато компютърните специалности бележат ръст от 28% през 2008г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%. Така, дистанцията между двете надхвърля вече десет процента. Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри. Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират включително и  част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на „самовъзпроизвеждане”.

Като цяло, в класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017г. заемат съответно девето (6%)  и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят – 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е  едно от най-високите равнища в ЕС. Също така, според Националния план за действие по заетостта,  2% от безработните младежи до 29 г. през 2016г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация. Разбираеми на този фон са притесненията на бизнеса за увеличаващия се дефицит от добре образовани, подготвени и мотивирани кадри. Проблем, който няма да се реши само с вноса на работна ръка. Необходими са много по-сериозни съвместни усилия от страна на образователните институции и бизнеса за регулярно и гъвкаво повишаване на образованието и квалификацията, които са сред основните характеристики на съвременните бързо развиващи се икономики.

Поляризирано обществено мнение за реализация в България или в чужбина – 57%:41%

Други фактори, които влияят на интереса към продължаващо обучение, са степента на образование, материалният статус и типа населено място. Колкото по-образовани и по-високо доходни са хората, толкова по-често се включват в обучителни програми. Представителите на свободните професии и служителите, упражняващи неръчен труд, са сред най-честите участници в такива програми. Подобна тенденция не се наблюдава обаче при работещите с ниско образование и квалификация, които в най-голяма степен се нуждаят от обучение. Неравният достъп до програми за повишаване на уменията в различните типове населени места също оказва своето влияние. Колкото по-голямо е населеното място, толкова повече хора участват в курсове и обучения. И обратното.

Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение относно по-подходящите възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери...

Виж цялата новина тук: в. "Труд"