Новини

Неизвестен портрет на Ботев в над 300 училища

Новата 2015 година донесе неочакван подарък за стотици училища в България. На 6 януари се навършиха 167 години от рождението на великия революционер, поет и публицист Христо Ботев. Издателство „Просвета“ реши да отбележи тази дата, като подари малко известен портрет на Ботев на повече от 300 училища в цялата страна, носещи неговото име. Така то продължава своята национална инициатива „Открий портрета на своя патрон и съхрани българската история“, с която цели апостолите на свободата и народните будители да станат пример за подражание и извор на вдъхновение за новите поколения.

Сред първите училища, получили портрета, беше ОУ „Христо Ботев" в село Лясково, община Девин, област Смолян. „От името на целия екип най-сърдечно Ви благодаря за жеста! В днешно време все по-малко се случват такива приятни мигове и благодарение на Вас разбрахме, че и ние - последователите на Ботев, макар и в малкото провинциално училище, сме част от онова Ботево слово, което в днешно време крещи все повече за правда“, заяви в писмо до издателството директорката на училището Ирена Митева.

Портретът на Христо Ботев е част от поредица изображения на революционери, възрожденци и просветители, отпечатани във Виена от Христо Г. Данов в първите години след Освобождението. Оригиналът бе предоставен от родолюбиво българско семейство, запазило го повече от век. Той бе реставриран в Националния исторически музей, а издателство „Просвета” го размножи в над 300 екземпляра. В рамките на инициативата през миналата година бяха открити малко известни изображения от същата поредица на Васил Левски, Хаджи Димитър и Васил Априлов.

Оказа се, че никъде не са съхранени литографските камъни, от които портретите са били отпечатани преди 130 години. Не са запазени и много копия, отпечатани навремето основно за читалища и училища. Броят им е бил ограничен и затова всички те се приемат за оригинали. В отговор на запитване на „Просвета” от къщата музей на Христо Г. Данов в Пловдив уточнили, че в тази колекция са били включени портрети на още изтъкнати българи -  Иларион Макариополски, Петко Славейков, Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Константин Миладинов, както и цветна литография на светите братя Кирил и Методий. Къщата музей обаче не притежава нито един от тези портрети. 

Изображението на Ботев е семейна реликва в дома на Калин Калинов, роден през 1876 г. в с. Гложене, Врачанско. Той бил учител в родното си село и починал през 1966 г. на 90-годишна възраст. Портретът е наследен от неговите трима внуци. Техният баща често се обръщал към децата си с думите, че Христо Ботев е светиня, която трябва винаги да се помни, и така семейството съхранило изображението повече от 130 години. Калинка Любомирова Сотирова, най-голямата от наследниците, научава от медиите за инициативата на „Просвета” и предава литографията за реставриране в Националния исторически музей. След това я предоставя на издателството за размножаване.  

Повод за обявяването на инициативата стана появата на малко известен портрет на Васил Левски. Той е открит на тавана на основно училище в село Ковачево, Пазарджишко, от директора на училището г-н Трифон Богданов. Той споделя находката си с „Просвета” и издателството решава да реставрира портрета, да го размножи и да го подари на всички училища, носещи името на Апостола на свободата – около 180 на брой. 
Най-труден за реставриране се оказа портретът на Васил Априлов, открит в читалище в квартал „Нова махала” в Габрово.

Неговият образ бе по-повреден от останалите в сбирката. Хартията бе подложена на възстановка в най-старата лаборатория за реставрация на книги и документи у нас. Тя се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. В нея реставрират хартия по три метода. Първият е изобретеният от Стела Алкалай – листоотливане. Вторият е ръчна реставрация и се прилага за карти и графики. Изображенията се залепват върху японска хартия, която се изработва ръчно от памук и е изключително скъпа – един лист струва между 2 и 5 евро. Третият вариант е ламиниране със специална машина.

Там бяха реставрирани и портретите на Васил Левски и Хаджи Димитър. Лабораторията е създадена през 1954 г. от Алкалай. Тя изобретява и патентова първата маса за листоотливане, с която в момента се работи навсякъде по света. В момента реставраторите в Националната библиотека работят с такава маса, произведена в Дания, на цена около 60 000 евро.

Открийте още възрожденци
Издателство „Просвета“ призовава директори на училища, преподаватели, ученици и всички с отношение към българската история и литература да се включат в националната инициатива за откриване на портретите и на останалите български будители от серията, отпечатана от Христо Г. Данов. Издателството ще ги реставрира и размножи и ще ги подари на всяко училище, носещо името на някоя от тези личности.  

Христо Г. Данов е отпечатал портрети на св. св. Кирил и Методий, Иларион Макариополски, Петко Славейков, Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Константин Миладинов, Васил Априлов, Христо Ботев и Хаджи Димитър в края на XIX и началото на XX век. Възможно е да има и други. Нито един от тези портрети не е запазен в къщата музей на издателя в Пловдив. Но екземпляри от тях може би лежат в забравени училищни или читалищни архиви, в хранилища на музеи, библиотеки или художествени галерии, на тавани на дядовите къщи.

Идеята е да се събере тази изгубена колекция, да се съхранят разпилените парченца от историята ни. А докато изпитват тръпката от откривателството, учениците да научат повече за патроните на своите училища.
Търсете портретите от тази разпиляна колекция, проверявайте за името на Христо Г. Данов, отпечатано върху тях, и изпращайте своите открития и истории наprosveta@prosveta.bg или на адреса на „Просвета” във фейсбукwww.facebook.com/PROSVETA.BG .

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова