Новини

Малко учат, много напускат преждевременно: Брюксел оцени образованието в България

Децата в България, напускащи преждевременно системата на образованието и обучението, продължават да са повече от средното в Европейския съюз, а българските ученици учат по-малко дни през годината от своите връстници в Европа. Това са част от изводите в доклада от Обзора на образованието и обучението, изготвен от Европейската комисия.

Според него процентът на напускащите преждевременно образованието бавно намалява. През 2021 г. той е 12.2% (в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%.

Разликата между градските и селските райони е значителна (съответно 6.8% и 23.7 %), а между регионите има големи различия (от 6.7% в Югозападен регион със столицата София до 21.6% в Югоизточен регион).

Цифрови технологии

Според оценката за България ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии и сред младежите, и възрастните е основно предизвикателство. Притежаващите поне базови умения в областта на цифровите технологии са 29% от населението на възраст 16-74 години, което е почти два пъти по-малко от средно 56% за ЕС.

Едва 11% от притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС.

Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се влошава от намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда.

 

 

Вследствие на това предприятията трудно намират квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват. Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).

Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции, се отбелязва в доклада. Като положителен пример е откроено, че по време на последните вълни на пандемията Министерството на образованието и науката e продължило да раздава лаптопи на ученици и учители.

И още: в началното образование (от 3-ти клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование.

Изтъква се, че приоритетна област в плана за възстановяване и устойчивост на България, одобрен през май 2022 г., е подобряването на STEM инфраструктурата.

Но за изпълнението на тези планове и използването на са нужни преподаватели, а недостатъчните цифрови компетентности на учителите в момента възпрепятстват използването на технологиите в класните стаи.

Образование в ранна детска възраст

За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се е подобрил и е достигнал 80.1%, но все още е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93 % и от целевата стойност на ЕС от 96 % до 2030 г.

Въпреки че като цяло възможностите за образование и грижи в ранна детска възраст са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата, която е основната дестинация за много млади семейства, се отбелязва в доклада. Припомня се, че през пролетта на 2022 г. в първия кръг на приема почти половината от подадените заявления в София са били отхвърлени поради липса на места.

Училищно образование

Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Както се подчертава в проучване на Световната банка, резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.

Недостигът на основни умения, измерен от PISA (програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е два пъти по-висок от средния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки), като този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение.

България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква значителни усилия, се казва в доклада.

 

Сегрегация

В документа се подчертава още, че сегрегацията в образованието продължава да бъде предизвикателство и основна пречка за достъпа до качествено образование.

Делът на ромските деца на възраст между 7 и 15 години, които посещават формално образование, е 86.2% при 94.6% от общото население. Едва 28% от ромските ученици на възраст между 20 и 24 години са завършили гимназиален етап на средното образование, докато за българското население като цяло този процент е 83.6 %.

Три четвърти от ромските деца на възраст под 18 години са изложени на риск от бедност.

Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен, а органите не събират информация за етническия произход на учениците.

Лоши условия за учителите

Липсата на възможности за обучение и лошата образователна инфраструктура оказват отрицателно въздействие върху привлекателността на учителската професия. Почти половината от учителите са на възраст 50 и над 50 години.

Въпреки че между 2005 г. и 2018 г. броят на учителите в училищното образование се е увеличил с 10%, се наблюдава недостиг на учители, особено в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение.

Същевременно в училищата в градските райони или в средно големите градове обикновено преобладава броят на учителите с по-висока степен на образование или с по-голям опит.

Учебно време

Резултатите от проведено неотдавна национално проучване "Учебното време в България и в Европа" показват, че българските ученици имат по-малък брой учебни часове в сравнение с други ученици в Европа.

Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 е 7040 на година, докато средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа или разлика от над 22%.

Българските ученици и имат и най-дългата ваканция в Европа - средно 91 учебни дни годишно. Това е над средната стойност от 70 дни в другите европейски държави.

Професионално образование

Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на професионалното образование и обучение намалява. Процентът на записване е 51.5 през 2020 г. (средна стойност за ЕС от 48.7%).

Процентът на заетост на наскоро завършилите професионалното образование и обучение се увеличи от 69.6% през 2020 г. до 72.4% през 2021 г., но все още е под средната стойност за ЕС-27 от 76.4 %.

България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС, въпреки че вече са предприети мерки. Населението на България на възраст между 25 и 64 години, участвало в образование и обучение през 4-те седмици, предхождащи изследването "Наблюдение на работната сила", намалява от 2% през 2019 г. на 1.8% през 2021 г.

Освен това според проучване от 2021 г. само 5% от възрастните са посещавали онлайн курсове (през последните три месеца) при средна стойност за ЕС от 18%.

Висше образование

Според доклада процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък.

Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 години има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 години (33.6% през 2021 г.) и остава под средната стойност за ЕС от 41.2% и целевата стойност на ЕС от 45% до 2030 г.

Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна (съответно...

 

Виж цялата новина тук: Дневник

Автор: Гергана Станчева