Новини
Какъв ни е проблемът с математиката?
Не знаем какви професии ще се появят след 20-30 г., но това, което е сигурно, е, че в ерата на изкуствения интелект всеки ученик ще има нужда от добри математически умения. Положението с математиката в училище у нас никак не е розово. След 4 клас тя става страшна, в 7 клас учениците с мъка достигат четворка, а в 10 клас - едва връзват тройка. На матура по математика в 12 клас се явяват под 3% от младежите, в университет с такава специалност влизат под 230 души. На този фон проблемите се трупат, а държавата няма специална стратегия или план нито как да увеличи интереса, нито как да повиши качеството на обучението по този предмет.
Какво е положението?
Въпреки че тази година се подобриха (заради по-лесните задачи), резултатите по математика на учениците ни остават незадоволителни. Похвални са само оценките на четвъртокласниците, които т.г. на национално външно оценяване изкараха средно 70 от 100 точки, или "Добър 5". При седмокласниците средният резултат по математика бе 42 от 100 точки, или "Добър 4". Десетокласниците пък едва успяха да минат прага за тройка с 33 т.
В 12 клас резултатите по математика бяха добри - 72 точки, но тук следва да се има предвид миниатюрният брой явили се на матура по този предмет, изучавали го като профил. Броят на учениците, профилиращи математика в гимназията, гравитира около 2 000 души от общо 25 000 в профилирана подготовка. А на матура по математика т.г. се явиха само 1400 ученици, което е 2.9% от всички и 18% по-малко от м.г. С математика в университет пък м.г. влязоха едва 229 души. "Липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация", предупреждават от Института за пазарна икономика.
Официални анализи на какво се дължат влошаващите се с годините резултати и интерес към математиката няма, но учители ги отдават поне на два фактора - малкото часове по математика в училище и претрупаните учебни програми, не оставящи достатъчно време за упражнения. Справка на "Сега" в учебните планове на общообразователните училища показва ясна закономерност след 7. клас - колкото по-големи стават деца, толкова по-малко са часовете им по математика и толкова по-слаби - резултатите им. В първи клас математика се учи 128 часа годишно, във втори и трети - 112 часа на година, в четвърти - 136 ч., в пети и шести - 170 часа, а в седми - 180 часа. От осми клас идва резкият спад в часовете по този предмет (без математическите гимназии, където той се изучава в рамките на избираемите или факултативни часове) - в осми и девети клас за математика се полагат по 108 часа, в десети - 72 часа, а в 11 и 12 клас - съответно по 72 часа и 62 часа годишно.
2% квота
Някои математици отдават незавидното положение с математиката на ограничения кръг деца, които биват приемани в 5 клас в гимназиите с математически профил. Над 100 наши учени математици наскоро поискаха от просветния министър премахване на условието само 2% от четвъртокласниците в дадена област да бъдат приемани в пети клас в математически гимназии в същата област. По техни изчисления заради квотата на около 400 добре подготвени ученици в София, 100 във Варна, 50 в Пловдив и 50 в Бургас не е позволено да изучават разширено математика през 2024 г. в паралелки с профил "Математически".
"Най-силният ученик на България, с местожителство Велико Търново, също е оставен извън държавния прием и му се налага да предприеме релокация, за да продължи да развива таланта си. За сметка на това, ученици без постигнати добри резултати в останалите областни градове получиха възможността да учат свободно математика, което е дискриминация по отношение уседналостта към малолетните математически таланти на България", казват те, давайки за пример общини като Кюстендил или Ямбол, където квотата от 2% е надвишена няколко пъти. "Достъпността до държавен план-прием по математика в прогимназиалния курс е значително по-нисък и ограничен в четирите най-големи града спрямо останалата част на страната. А в София нивото на достъп е изключително ниско и стига само за 30% от силните кандидати", посочват математиците и настояват както за разширяване на квотата, така и за отваряне на допълнителни математически паралелки в най-добрите общообразователни училища на съответните области.
Разтваряне на ножицата
Разширяването на приема в 5 клас в математическите гимназии обаче логично ще доведе до намаляване на силните ученици в останалите ученици, иначе казано - до още по-голяма ножица между силни и слаби ученици, опасяват се учители. Според тях решението на проблема трябва да се търси в повишаване на качеството на обучението между 5 - 7 клас във всички училища, а не в помпане на приема в математическите гимназии. "Това, че има масов наплив за НПМГ и СМГ, не означава, че всички деца са таланти в математиката, а че на много от тях родителите им имат възможност да инвестират немалък финансов ресурс в подготовката им. Най-талантливите математици са в националния отбор, останалите са много добри", казва Иван Петров, учител по математика в "Българско школо". Според него тези, които имат интерес и искат да учат математика, трябва да имат възможност за това не само в няколко елитни гимназии, а във всяко училище.
"На запад учебните програми са на две скорости - стандартна и за напреднали, и всеки може да си избере във всяко училище на какво ниво да изучава този предмет. В Англия имат олимпийски отбор по математика, но там няма математически гимназии и средното ниво на владеене на математика е много по-високо", казва учителят. По думите му фокусирането върху 100 или 200 добри математици, няма да реши проблема на останалите 48 000 ученици, които масово са на "вие" с математиката и които далеч не са само от малцинствата.
Според Иван Петров ефектът от разширяване на приема в пети клас в математическите гимназии ще е затвърждаване на истерията с частните уроци, каквито могат да си позволят предимно по-богатите, както и увеличаване на космическите разлики между София и другите градове. "Правим драма, че 100-200 души не могат да влязат в математически гимназии, но по-големият проблем е, че дете, изкарало 98 т. по математика, не може да влезе дори в т.нар. елитно училище с математически профил, защото по български има 72 т.", смята той. Голям проблем, който среща в практиката си, са и малкото часове по математика. "Едно е да имаш 5 часа, и съвсем друго - 10 часа по математика. Елате в мой час в 9 клас и вижте как се преподава целия материал за 2 часа на седмица", предлага той. Според него учебните програми по математика се пишат от шепа математици с фокус единствено върху академичните знания. "Трябва промяна в учебните програми, защото те отвращават децата. Вижте само колко малко 12-класници продължават с математика в университет", казва Петров, който обаче е скептичен, че ще видим съществена промяна, тъй като в случая има други "интереси на политическо ниво".
"В математическите гимназии най-много да се разкрие още по една паралелка. По-доброто решение е да се насърчава разкриването на повече математически паралелки във всички училища", смята и Асен Александров, директор на 51 училище в София. Според него е добре официално да се разреши и общообразователните училища да сформират математически паралелки в 5. клас, като им се даде възможност да подбират учениците си по подобие на математическите гимназии - с НВО и оценки от състезания и олимпиади.
"Аз съм последният човек, който трябва да бъде убеждаван във фундаменталното значение на математиката и развиването на математически умения, както и в правото на децата и родителите им да избират най-подходящото за тях образование. Но за това трябва да се намерят устойчиви механизми, а не да разпростираме пагубната тенденция, която виждаме как разяжда образованието ни вече над 15 г. с НВО и кандидатстването след 7 клас", казва и родителят Ирина Манушева. По думите й "профилирането" и "кандидатстването" с НВО във все по-ранна възраст води до все по-широко разтваряне на ножицата между училищата, образователни неравенства и затруднен достъп до качествено образование. "За съжаление, разликата между двете масово не се разбира нито от родителите, нито от много образователни чиновници и училищни администрации", смята тя.
Данните на ИПИ наскоро показаха, че около 9000 ученици, или 1/6 от всички, са били в училища с много нисък резултат по математика (под 20 т.), докато тези в училища с висок успех, със средно над 80 точки, са над 10 пъти по-малко. Голямата пропаст между силни и слаби е един от най-големите проблеми за системата ни, които освен това влияят особено силно и на икономическото развитие - анализаторите регистрират правопропорционална зависимост между икономическия растеж на една държава и подобряването на два показателя - общите резултатите на PISA и понижаване на дела на най-слабите ученици.
В математическа гимназия - с оценка по БЕЛ?
И ако просто разширяването на приема в пети клас без други мерки изглежда спорно, то друго искане на бизнеса звучи по-разумно. Наскоро работодателски организации настояха за нови, завишени критерии за прием в математическите и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на ИКТ. Според тях те трябва да включват резултатите на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН, а не както е сега - само от националните външни оценявания по български език и по математика. Дори и с 97-99 точки по математика ученик рискува да не може да влезе в някои от най-силните математически гимназии като СМГ и НПМГ, ако например има по-нисък резултат по български език, което ще го лиши от възможността да развива потенциала си, дават за пример те и настояват...
Виж цялата новина тук: СЕГА
Автор: СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА