Новини

По-големият брой задачи със затворен отговор, повечето време за работа и отпадане на учебен материал са вероятните причини за необичайното увеличаване на средния резултат по математика на седмокласниците тази година. Оценяването по български език и литература след 7-и клас е в по-голяма степен сравнимо през годините - по отношение на учебно съдържание и типове задачи, но и при него липсва детайлен анализ на представянето на учениците. Цялата система на националното външно оценяване (НВО) в България показва редица недостатъци и на този етап не може да се използва за извеждането на изводи и мерки за повишаване на качеството на българското образование.

Това са основните заключения от анализ на съдържанието и резултатите от националното външно оценяване след 7-и клас през последните три години, проведено от учители по математика и български език и литература*. Учителите са направили анализ на вида, сложността и тематиката на тестовите задачи, както и на успеваемостта на учениците през последните две години (какъв дял от учениците се справят с всяка задача от теста).

 

Защо е важно НВО да е наистина стандартизиран тест

Основна цел на националното външно оценяване би трябвало да бъде да направи обектива оценка на компетентностите, които учениците са развили на края на всеки образователен етап - след 4-ти, 7-и и 10-и клас. Тази оценка трябва да позволи сравнение както между различните випуски ученици, така и между постиженията на един и същ випуск в хода на образованието им. Подобна обективна картина е необходима, за да могат да се направят изводи за политиките в сферата на образованието - например, ако даден випуск учи по нови учебни програми, как това се е отразило на постиженията им на НВО спрямо тези на учениците от випуска, учил по старите програми. Ако изпитът е стандартизиран и резултатите дават възможност за анализ на развитието на всеки отделен ученик, клас и/или випуск, може да се направи извод дали новите учебни програми допринасят или не за по-качествено образование. Обективната оценка на постиженията на учениците може да бъде и основа за определяне на добавената стойност на училищата.

 

 

 

 

Учителите по математика са категоризирали всяка задача от изпитите по математика след 7-и клас през последните три години по ниво на трудност от 1 (най-лесни) до 5 (най-трудни) (3). Анализът на успеваемостта на учениците показва, че задачите от категория 1, които засягат темите обемни тела и делимост, затрудняват мнозинството от седмокласниците през 2023 г. Възможно обяснение е, че тези теми изискват в по-висока степен абстрактно мислене - умение, което рядко се развива в училище. Именно темите, с които учениците са се справяли по-лошо през предишната година, отпадат през 2024 г.

 

 

 

Ако задачите се категоризират в раздели, става ясно, че тази година седмокласниците се справят по-лошо с езикознанието и литературните въпроси в сравнение с 2023 г. Последната тестова задача, свързана със създаване на собствен текст, традиционно е с много ниска успеваемост - тази година само 17% от учениците са успели да разсъждават успешно върху падналия се цитат от "Една българка" (4). Тази задача е единствената, която изисква от учениците мислене от по-висок порядък - анализ и синтез, докато всички останали са на ниво запаметяване, разбиране и приложение (5). При този единствен въпрос, който изисква от учениците да интерпретират и да се аргументират във формат на свободен отговор от само няколко изречения, виждаме пълен крах или среден резултат от 1,07 точки от 6 възможни на национално ниво. От една страна, е крайно недостатъчно, че в целия тест има само една такава задача, от друга, тя успява да очертае много тревожна картина на седмокласници, които не могат да създадат елементарна теза и да я подкрепят с аргументи.