Същия проблем ученици и учители видяха и в есето, което тази година беше ,,Живот в мрежата". Според Кръстина Иванова, преподавател в прогимназиален и гимназиален етап в 90-то средно училище "Ген. Хосе де Сан Мартин" в София, голяма част от учениците са били ощетени с точки именно на тази задача, защото при оценяването на есето се поощряват тези, демонстрирали шаблонно мислене и заучени клишета, докато критично мислещите, използвали житейския си опит, са необосновано санкционирани. "Ако ученик не напише за социалните мрежи, а например за човека, уловен в мрежата на живота, и успее да се обоснове или да представи мрежата като капан, който превръща човека в затворник, разсъждавайки върху въпроса доколко животът в мрежата изобщо е живот, добронамерени ли ще бъдат наистина проверяващите", пита Иванова.
Според нея тяхната задача не е лека и системата за проверка сигурно не е съвършена, но няма и как да бъде, защото при оценяването винаги ще има известен субективизъм, макар при двама проверяващи и един арбитър да се прави опит това да се сведе до минимум. Въпреки че са споделени критерии за оценка на есе, те сякаш остават не съвсем точни и често неразбираеми за учениците, а понякога дори и за учителите. В крайна сметка зрелостникът не получава добри резултати на работата си, защото мислите му не попадат в рамката, в която проверяващите решават дали да му дадат точки.
В мига, в който учениците придобиха смелост да тълкуват свободно, да описват света чрез различни свои преживявания, се оказа, че крилата им бяха отрязани
"Как проверителите проверяват отворените въпроси на държавните зрелостни изпити и на каква база поставят точка на отговорите на учениците остава неясно за учителите", коментира за "Дневник" Давид Наков, преподавател по български език и литература в Търговската гимназия в Стара Загора. Той допълни, че често при преглед на изпитната работа учителите не са сигурни защо за една формулировка проверяващите са дали точка, а за друг ученик, който е казал същото, но с други думи - не.
"Това създава притеснение за това колко акуратни и общовалидни са критериите за оценяване", прибави учителят.
На националното външно оценяване по български език и литература седмокласниците са постигнали средно 55.04 точки от 100 максимални. Според анализа на министерство близо две трети от седмокласниците са се затруднили да разтълкуват внушенията на стихове от одата "Опълченците на Шипка".
За тази задача Кръстина Иванова обясни, че не е лесна и не бива да се подценява, въпреки че е изучавана от всички седмокласници в училище. Тя обясни, че от учениците се очаква да напишат разширен свободен отговор, тълкувайки смисловите внушения на цитат, но чрез коментар и на изразните средства и похвати в него. Според нея в конкретните стихове от Вазовата ода има много изразни средства, откроява се и перифраза, а сравнението с Термопилите би довело до доста свободни съчинения за битката на спартанците и точно тук се появява най-големият проблем с оценяването на изискваните от ученика знания и умения. Голяма част от изразните средства не се изучават до седми клас, а в гимназиален етап, подчерта Иванова.
Дебора Александрова, преподавател по български език и литература в 35-о средно езиково училище в София, уточнява, че в задачата няма конкретен модел, който учениците да следват. Те трябва да знаят определена информация - например в коя епоха твори авторът и какъв е жанрът на произведението, но интерпретацията зависи изцяло от литературната компетентност, която децата са формирали от пети до седми клас. Според нея основната компетентност, която всъщност трябва да се овладее, е умението за извличане на информация от текстове.
Творческият подход е ограничен не само в съчиненията по литература, отбелязва Георги Стоев, учител по математика в средното училище "Любен Каравелов" в Пловдив. Допълва, че изпитните задачи трябва да бъдат по-малко на брой, но да бъдат по-комплексни: "Децата трябва да имат свободата да творят, да описват решенията си под формата на различни математически модели, с мисловни карти, таблици и др."
Проблемът с формата на изпитите
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков обяви, че след като бъде извършен анализ на резултатите от националните външни оценявания в седми клас и матурите през изминалите 3 години, форматът на изпитите ще бъде променен. Той уточни, че особено внимание ще бъде обърнато именно на задачите, изискващи свободен отговор, а едно от предложенията е създаването на преразказ на изпита в седми клас да бъде заменен от отговор на творчески въпрос.
Учениците са потърпевши, а не виновници за резултатите от изпитите
Мирена Петрова,
образователен експерт във Фондация "Заедно в час"
"Безсмислено е да се работи на парче и да се работи само в посока промяна в изпитните формати", коментира за "Дневник" Мирена Петрова, образователен експерт във фондация "Заедно в час" и бивш преподавател по български език и литература. По думите й една от основните причини за ниските резултати е, че качеството на образованието никога не е било на дневния ред на политиците. Към този проблем Петрова добавя учебните програми и липсата на достатъчно подкрепа за учителите. Според нея е необходима както промяна във философията и целите на учебните програми, така и надграждащата квалификация за преподавателите да бъде качествена и съобразена с нуждите на учениците им.
Проф. Кирил Банков от Факултета по математика и информатика на Софийския университет, чиито научни интереси са в областта на измерването и оценяването в образованието, вижда основната причина за ниските резултати на изпита по математика в 7-и клас във факта, че изпитът изпълнява две функции.
"Външното оценяване обединява две диаметрално противоположни цели - на проверка какво са усвоили децата в прогимназиален етап, но и на класиране за продължаване на образованието. Това е напълно недопустимо", коментира той за "Дневник" и подчерта, че две напълно противоположни цели не водят до нищо.
Проф. Банков смята за добро съотношението между задачите с избираем и свободен отговор на изпита по математика след седми клас - 18 задачи с избираем отговор и 5 задачи със свободен отговор, като всяка от тях има няколко подусловия. Смята обаче, че вторият модул, който е предназначен за прием в най-желаните гимназии, трябва да е много трудна преграда, за да може да има отсяване.
Според математика Георги Стоев липсват ясни преки връзки между изпитните задачи и какво измерва министерството чрез тях. Той посочва за пример задача от изпита, която цели да измери доколко ученикът умее да извлича информация по дадена графика или диаграма. Според анализа на МОН именно тези задачи са затруднили голяма част от седмокласниците. По думите на Стоев задачата включва решение на четири стъпки:
- извличане на информация
- създаване на уравнение по зададената текстова или графична информация
- решение на уравнението
- посочването на един от изброените отговори.
Дава пример със свой ученик, който успешно се е справил с трите етапа на задачата, но от притеснение прави аритметична грешка и огражда неверен отговор. Министерството автоматично отчита това като липса на умение за извличане на информация, макар и първите няколко стъпки да са правилни. Според учителя такъв тип задачи трябва да изискват пълно решение, в което да се проследи процесът на разсъждение, а не да се посочва затворен отговор.
Стоев допълва, че колкото повече учениците му напредват по математика, толкова повече започват да харесват задачите с избираем отговор и предпочитат да обосновават напълно своето решение. По думите на преподавателя децата се притесняват именно от тестовия формат, по-спокойно работят по втория модул, където се изисква пълно описание на решението: "Те знаят, че дори и да не успеят в самия край да решат задачата на стъпки, тя все пак ще бъде оценена и ще получат точки. Проверяващият лесно може по стандарти да оцени какво детето е усвоило и какво не."
Форматът не измерва толкова познанията на децата по математика, а измерва уменията им да правят тестове
Според Асен Александров, директор на 51-во средно училище "Елисавета Багряна" и математик, е нужно да се изучава по-малко учебен материал, но по-задълбочено и с повече упражнения. Той допълни, че тази година външното оценяване по математика в седми клас е съдържало малко по-сложни задачи в сравнение с предходната година, които изискват повече разсъждение, отколкото готово възпроизвеждане на алгоритми. Той подчерта, че съществува огромно разминаване между изискванията на училището, на изпита и високите очаквания на родителите.
"Децата се различават по възможностите си, а ние ги обучаваме много еднотипно. Учителят в момента преподава нещо средноаритметично за някакъв средноаритметичен ученик, което за слабите ученици е трудно, а за силните - досадно", каза Александров.
Според Давид Наков пък министерството трябва да приоритизира кои от всички компетентности е важно да усвоят зрелостниците - да интерпретират проблеми, да четат с разбиране или да запомнят литературна фактология. Наков каза, че учениците в професионалната гимназия, в която преподава, изучават 16 предмета и тази натовареност също трябва да се вземе предвид.
Трудната функционална грамотност
Сред проблемите, които Георги Стоев посочва, е липсата на достатъчно задачи по формата PISA в учебниците и сборниците. Тези задачи измерват функционалната грамотност и логическото мислене и според учителя част от колегите му правят свои авторски разработки, за да включат под някаква форма такъв тип задачи. По думите му децата се затрудняват от тези задачи, защото в образователната система на преден план не е изведена функционалната грамотност, и допълва, че учениците изпитват трудности да правят връзката между академичното и реалния живот.
