Новини
Интересът към учителската професия расте, но това не води до по-добро образование
Системата произвежда учители, които са повече от достатъчно като брой, но не успяват да предложат необходимото качество на обучение
- Анализ на "Заедно в час" показва слабостите в системата за подготовка на кадри за образованието.
- Неадекватният подбор и нереалното обучение в университетите са в основата на липсата на качествени учители.
- Нужни са промени в няколко посоки, които да отговорят адекватно на нуждите на системата.
Преди няколко години страните от Централна Европа, като например Словакия, започнаха да отчитат, че част от емигриралите през годините се завръщат обратно. Анализът на този тренд показа, че има три основни причини това да се случва - повишаването на доходите, по-високото ниво на здравната система и сравнително качествено образование. Първите две се отнасят към качеството на живот на самите хора, които взимат решение да се върнат, а последното - за децата им.
България на етапа не може да се похвали с особен успех в нито една от тези три области, като че ли най-трудно се дефинира каква трябва да е промяната в образованието.
Преди няколко години правителството на Бойко Борисов увеличи ударно заплатите на учителите и представи това като образователна реформа. Сега, няколко години по-късно, ще вижда, че това е било крайно недостатъчно. Заплатите на учителите, разбира се, не трябва да са ниски, но само увеличението доведе до по-голям наплив към тази професия, но никакво увеличение в качеството на услугата, която те предлагат. Едно изследване на експерти от неправителствената организация "Заедно в час" дава ясна представа за отговорите на въпросите относно количеството на учителите в образователната система в България и качеството на тяхната работа.
Според анализ и проучване на екип от "Заедно в час", който те предоставиха за "Капитал", за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%. На пръв поглед това означава, че не трябва да има недостиг на учители в системата на образованието. "Ако обаче направим един по-внимателен поглед върху данните и ситуацията, ще видим, че се разкрива и друга картина", казва Петко Иванов, който е ръководител "Технологии, операции и маркетинг" в "Заедно в час".
В България има 12 университета, които предлагат обучение по педагогически специалности. А според анализа на Петко Иванов на фона на намаляващия брой студенти в българските университети за последните 9 години делът на студентите по педагогика се е увеличил от 7.2% до 12.6% от от общия брой студенти. Това на практика означава, че всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност. "Ако тенденцията се запази, на година между 7 и 9 хил. души ще придобиват правоспособност за учители", смята Иванов. В момента по официални данни на НСИ в образователната система има 90 хил. действащи педагози (включително педагози в професионалните гимназии и предучилищното образование).
Друг анализ на "Заедно в час" показва, че недостиг на учители през последните две години няма (освен по предмети като математика, информатика и природни науки). Това обаче за съжаление не означава, че в училищата влизат хора с достатъчно знания и умения, които да помогнат на учениците да постигнат високи резултати.
Защо е толкова привлекателно да си учител
Причините за този наплив и желание за усвояване на учителската професия са ясни. В голямата си част те се коренят в значителното нарастване на възнагражденията на учителите до степен, в която според Иванов, в 23 от 28 области в страната минималната заплата на учителите е по-висока от средната за областта.
В същото време последната анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" показва, че учителите са в готовност за протести, митинги и ефективни стачни действия при липса на увеличение на учителските заплати в бюджет 2023. Според анкетата готовност за участие в протестни действия и митинги имат близо 65% от запитаните, а над три четвърти от запитаните искат увеличение на заплатите с 20%.
Друга вероятна причина е разкриването на педагогически специалности в университетите, в които в последните 10 години има разкрити 102 нови педагогически специалности.
И не на последно място по значение, което е и най-тъжната причина за избор да се превърнеш в преподавател, са ниските "или по-точно никакви критерии за прием", посочва експертът. "В повечето специалности е достатъчно да си платиш семестриалната такса и те записват, а в определени специалности има стипендии или няма семестриални такси. Университетите приветстват това, защото повишеният интерес към учителската професия и разкриването на нови специалности и места означава повече приходи за тях", казва Иванов.
Още числа
През последните 8 години броят на учителите в начален етап нараства от 14.6 хил. до над 22.4 хил., или това е ръст над 53%. Основната причина за това не е нарастващият брой първокласници (дори напротив, той намалява всяка година), а въвеждането на така наречената ЦОУД (Целодневна организация на учебния ден - занималня) в почти всички училища в страната.Ако погледнем общата бройка на педагогическия персонал, той нараства от 57.7 хил. през 2014 г. до 67.6 хил. през 2021 г., или със 17%. В същото време броят учащи намалява от общо 746 хил. до 710 хил., или с около 5%.
"Правейки простата сметка, ще видим, че през 2014 г. средно на един учител са се падали 10.5 деца, а през 2021 г. по 8.2 деца", посочва Петко Иванов.
Количество не е равно на качество
Увеличеното количество на учителите в системата на образованието всъщност не решава проблема с качеството на услугата, която предлага българското образование. Освен това съществува и друг проблем в системата и той е в невъзможността й да задържи произведените вече кадри. Това е проблем, който е поставен за решение дори в стратегическата рамка за развитие на образованието за 2021 - 2030 г. на Министерството на образованието. Именно една от приоритетните оси, заложени в нея, е създаването на мотивирани и креативни учители.
Според стратегията на МОН това ще се случи чрез "прилагане на политики за реформиране на образователния процес в педагогическите специалности, за усъвършенстване на продължаващата квалификация и за устойчиво обезпечаване на образователната система с педагогически специалисти, като се наблегне на мерки, свързани с неравномерното разпределение на учители в страната". Подкрепата за младите педагогически кадри е била заложена от министерството и в предходната стратегия за развитие за 2014 - 2020 г. Какво се е променило за този период и в каква посока е промяната обаче е въпрос с недобър отговор.
"Като най-ясен пример ще посоча, че според доклад на Световната банка (с данни на МОН) от новоназначените учители през 2016 г. след третата година остават да преподават само 10%", казва Петко Иванов. Това според него означава нов проблем, при който държавата създава свръхпредлагане на учители, които след това не успява да задържи в системата, за да предложи качествен модел на образование.
Виж цялата новина тук: Капитал
Автор: Мария Дойкова