Новини
30Мар2015
Идва ли краят на скучните уроци
Един от ключовите моменти в проектозакона е училищната автономия - нещо, за което се говори отдавна и се настоява от голяма част от директорите и активните учители. Според идеите училищата ще могат сами да разработват учебни планове, учебни програми за разширена и допълнителна подготовка, както и да разпределят учебната програма в рамките на съответния образователен етап. Те ще могат и да избират организацията, методите и средствата на обучение и да определят профилите и професиите на училището. Тези, които отговарят на критериите за иновативно училище, ще имат право да определят сами и организацията на обучението, учебните предмети и програма. Ако се приеме и осъществи както трябва, промяната може да промени значително качеството на образованието. Преподаването в българските училища отдавна вече е изгубило актуалността си, учебниците преливат от ненужен материал, директорите и учителите работят в тесни рамки, а на учениците - ама хич, не им е интересно. Свободата да управляват, както и да носят отговорност за образователния процес би могла да промени всичко това.
Ако се върнем за малко на примера от Финландия, сегашната промяна в учебната им програма на практика показва как се случва истинската децентрализация и училищната автономия. Реформата на национално ниво всъщност е приключила в края на миналата година, сега обаче местните власти разработват свои планове за прилагането й, а след това всяко училище ще намери най-подходящия за учениците си вариант на новите правила. Така държавата разработва основните цели и принципи на реформата, а властите и педагозите на местно ниво решават как да ги постигнат според условията, в които работят.
Лекция, събеседване или контролно
Интересно ли ще ви е, ако някой застане пред вас и ви изчете лекция на тема "Думата като морфологично средство в текста", продиктува ви план с много точки и няколко подточки и след една седмица ви препита по няколко дефиниции? Е, средностатистическият шестокласник също намира малко смисъл в това занимание. Урокът обаче е записан в одобрената от образователното министерство учебна програма по български език за шести клас като "задължителна методическа единица" в учебниците. Преподава се задължително след "видове сложни изречения" и преди "части на речта". А ако искат да спазват сега действащите разпоредби, учителите могат да избират между три метода за преподаване на урока - лекция, събеседване или контролна работа.
"В момента на учителя винаги му се казва абсолютно всичко - ще работиш по този учебник, точно по тази тема, толкова часове, само с класно-урочен подход", обобщава директорът на 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов" Диян Стаматов. И допълва, че първото нещо, което би направил, ако новият закон се приеме, е да стимулира и подкрепя екипа си да използва свободата за прилагане на нови и различни подходи.
Съвсем естествено активните учители отдавна вече разчупват методите си на преподаване, за да бъдат адекватни на днешните ученици. Използват електронни платформи, преподават извън класните стаи, срещат учениците с хора от практиката. В 119 СОУ например са забелязали, че задачите под форма на проекти за екипна работа коренно променят отношението на учениците. Освен че принципно в момента са извън закона обаче, съвременните методи на преподаване трудно могат и да намерят достатъчно място в претрупаната училищна програма, защото изискват повече време за подготовка и представяне. Затова по-голямата свобода в обучението трябва да върви и с
Виж цялата новина тук: Капитал
Автор: Люба Йорданова