Новини

Идея: Училищните директори да се избират от родители и учители

 

Нестандартна идея за избора на директори предлага директорът на 51-во училище в София Асен Александров в разгара на кризата с конкурсите за близо 450 директорски места, които бяха стопирани заради съдебен спор.

"Ще скандализирам много хора, но моето предложение е изборът на директори да се извършва от учителите и родителите. 50 точки максимално от учителите и 50 точки максимално от родителите (училищното настоятелство, общественият съвет или друга форма на официално родителско представителство) при кампания, подобна на тази за кмет на населено място", казва Александров във Фейсбук профила си. По думите му проблемите в едно училище са не по-малко от тези в една община и ако един директор има подкрепата на учителите и родителите, непременно ще успее. "Като не вярваме на държавата, нека гражданите (учители и родители) сами решават. И кой друг избор би могъл да бъде по-прозрачен, некорумпиран и неоспорван?", пита той.

На 1 юли влезе в сила наредба 16 за провеждане на конкурси за заемане на длъжността "директор" в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Тя регламентира единна система на оценяване и класиране на кандидатите, целяща да се гарантира прозрачна конкурсна процедура на конкурентен принцип на базата на качествата на кандидатите, тъй като дотогава нямаше официални писани правила. Директорите бяха избирани от комисии, в които се включват представители на общините и регионалните управления по образованието - в зависимост от това дали училищата са държавни или общински. Новите правила не са кой знае колко по-различни от досегашните, като ще бъдат оценявани отново от същите комисии, споделиха тогава директори. Александров също разказа за коментари на хора, участвали в комисиите, че в новите конкурси няма съществена промяна, като устният изпит не е нещо извънредно ново.

Началникът на СУ "Д-р Петър Берон" в Пазарджик, в качеството й на участник в конкурс, обаче оспори наредбата пред Върховния административен съд. Мотивите й бяха, че в нея има множество субективни критерии, които се отнасят до личността на кандидата като мотивация за заемане на длъжността, нагласа за работа в екип и усъвършенстване и комуникационни умения. Така, обявените в началото на юли 450 конкурси за училищни директори в цялата страна, бяха блокирани, тъй като изпълнението на наредбата бе спряно.

 

ЗА И ПРОТИВ

Доста учители и директори одобряват идеята на Александров, става ясно от постовете в профила му. Някои предлагат оценката на родители и учители да е само компонент от общата оценка. Според други обаче идеята му ще елиминира младите, нови и непознати за училището кандидати, според трети пък тя разчита на хорската любов, която е субективна и моментна. "Повечето учители ще изберат онзи кандидат, при когото могат да правят каквото си искат. На повечето родители пък им е безразлично", казва преподавател. "Гласуване на родители не е имало дори в малките селища преди Освобождението!", коментира негов колега.

 

ЛИПСА НА КАНДИДАТИ

"Не мисля, че критериите за избор на директори са субективни. Това, което прочетох от съда, беше, че критерии като мотивация за работа и желание за работа в екип, са субективни. Не мога да си представя директор, който да няма тези качества", коментира пред БНР(link is external) Асен Александров. "Откакто има конкурси за директори на каквото и да е сред българската общност се носи, че нещата са нагласени. Но пък това, което забелязах е, че броят на кандидатите е много близък до броя на училищата. В София за 31 училища кандидатстват 57 директора. Във Велико Търново за 15 училища кандидатстват 16 директора. Какво да ги нагласяваш, като реално няма достатъчно директори за запълване на местата", заяви той. Във Фейсбук той даде и други примери - в Габрово за 7 училища има само 3 кандидати, в Добрич - само 5 кандидати за 12 училища, в Смолян - 6 желаещи за станат директори при 12 вакантни позиции.

Относно желанието на синдикатите за директори да се избират само хора с 5-10 г. управленски стаж той смята, че това ще стесни и без това малкия кръг от кандидати, затова няма нужда от още допълнителни условия. "Няма друга сфера в България с по-малък интерес към ръководния пост, въпреки че партийното и шуробаджанашкото кадруване е национална черта, а не феномен на образователната система", казва той.

 

ОПАСЕНИЯ

Към момента не е ясно дали МОН ще обжалва, или ще чака решението на съда. Директори обаче се опасяват, че стопираните конкурси ще създадат напрежение във въпросните училища.

"Връчени са предизвестията на директорите, на тях ще им се предостави възможността да изпълняват временно длъжността. Но е тревожно за началото на годината, когато трябва да се подготви документацията", коментира и Александров. По думите му няма да остане училище без директор, но проблемът е, че някои са в пенсионна възраст, други са временни, а е редно да има титуляри, за да гарантират дейностите и да има спокойствие. Спирането на конкурсите за него е лош прецедент, като те могат да започнат да се влачат както обществените поръчки.

"Ситуацията е парадоксална и създава нестабилност и неприятно усещане какво ще се случва. Училищните колективите ще трябва да чакат и да не правят нищо смислено и стойностно", коментира пред дни пред БНР(link is external) Диян Стаматов, директор на 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов“ и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. По думите му наредбата за смяна на училищни директори е била изненада за цялата образователна гилдия, защото не е съществувала преди три месеца. "Внезапно беше променен законът, кажи-речи в последния момент преди да приключи дейността на парламента, за да бъде създадена тази наредба. Ясно беше от самото начало, че би...

 

Виж цялата новина тук: СЕГА

Автор: Силвия Георгиева