Ана е на 7 години и живее във Виена заедно с родителите си, които също са българи. Макар да е родена в австрийската столица и да ходи на австрийско училище, където всичко се учи на немски език, Ана не само говори прекрасно майчиния си език, но вече може да чете книги на кирилица. Много искам Ана да чете и да пише на български - да е грамотна, разказва майка й Нора Георгиева. Самата тя живее в Австрия повече от 20 години, напуснала е България още като дете. Таткото на Ана е много запален по родните традиции и фолклор и свири на гайда. Покрай него дъщерята пропяла народни песни. Пак по инициатива на родителите си Ана посещава българско-австрийското училище във Виена, където веднъж седмично по 3 часа учи български език и родна история. Понякога заниманията са през седмицата, друг път в почивните дни. Ана и родителите й обаче виждат различен смисъл от посещенията на неделното училище. Децата са мили и учителката е мила, разказва ученичката. В класа й са около 12-13 деца на възраст между 7 и 9 години. Ана признава, че най-трудните й думи на български са бензиностанция и обагрена. Но знае най-дългата дума и я казва почти без грешка.
"За едно дете мотивацията да ходи на училище, след като е приключило задълженията в австрийското училище, е доста по-малка. Тази година се сблъскваме с проблематиката защо трябва да се ходи и си обясняваме, че в бъдеще тези знания, които сега придобива, ще й допринесат много - да може да чете различни книги и езикът да й е като прозорец към света, в което и аз много вярвам", разказва Нора Георгиева. Според нея решението да я запишат от толкова ранна възраст на българското училище е било абсолютно правилно. Нивото й не е като в българския I клас, бабите в България казват, че не чете много гладко, признава майката, но добавя, че дъщеря й вкъщи сама си чете книжки на български. Освен двата езика Ана вече говори и ...
Виж цялата новина тук: Сега
Автор: Ванина Стоянова
