Новини


13Юни2024

Държавни експерти: Основният закон в образователната система не работи

Основният закон, по който действа образователната система в областта на предучилищното и училищното образование, не работи. България закъснява с визията за учебни програми, държавни образователни стандарти, които да отговарят на нуждите за следващите 10 години, а допълнителните квалификации на учителите не дават резултати.

Това гласят част от заключенията на експертите, на които Министерството на образованието и науката (МОН) е възложило да оценят действието на Закона за предучилищното и училищното образование в първите пет години след влизането му в сила (2017 - 2022 г.). Докладът, за който първо съобщи сайтът "Сега", е от януари и е публикуван на страницата на министерството, но не е бил огласяван.

Изцяло новият Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) беше приет със заявката да реформира образователната система. Новите текстове, предложени от ГЕРБ през 2016 г., съкратиха основното образование, което вече се завършва в седми вместо в осми клас, и разделиха гимназиалното на два етапа - първи гимназиален (от 8 до 10 клас) и втори гимназиален (11 и 12 клас). Бяха създадени нов тип училища - обединени (за обучение от 1 до 10 клас), и иновативни - училища, които разработват и прилагат новаторски методи на преподаване и развиване на учениците. Създаден беше Национален инспекторат по образованието - институция, чиято цел е да проверява учебните заведения, да им дава оценки и насоки и др. Законът влезе в сила от учебната 2016-2017 г.

Министерството е поръчало да бъде изготвена оценка за въздействието от прилагането на закона за периода 2017 - 2022 г., като иска да разбере:

  • има ли проблеми с учебните програми и учебниците
  • съществуват ли проблеми с квалификацията на преподавателите
  • какви са резултатите от увеличените пари за предучилищно и училищно образование
  • изпълняват ли целите си политиките за обхват на ученици и включването им в предучилищно образование
  • справя ли се държавата с преждевременно напусналите ученици.

С отговор на въпросите е ангажирана работна група от експерти, сред които университетски преподаватели, експерт от Българската академия на науките, представители на синдикатите, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование, експерти от Министерството на образованието.

За целта са изготвени две анкетни проучвания с директори и учители и с родители. Проучванията са направени за всеки един от 5-те поставени въпроса. Използвани са още данни от различни международни изследвания за оценяване на учениците, резултати от анкетно проучване, посветено на приобщаващото образование за учители, и др.

Експертите: Законът не работи

Общата оценка за ефектите от прилагането на Закона на предучилищното и училищното образование за периода 2017 - 2022 г. е отрицателна (-0.05 пункта). Въпреки че се наблюдават положителни тенденции, като например измерването на резултатността на политиките за обхващане и успешно включване на децата в предучилищното образование, те не успяват да компенсират останалите критерии, обобщават експертите.

Авторите на доклада коментират, че проблемите с учебните програми и учебниците, както и с кадрите и тяхната квалификация са сериозни предизвикателства. Отбелязват, че държавната политика за увеличаване на разходите за предучилищно образование и за ранно детско развитие не успява да произведе така необходимия ефект.

Практиката „парите следват ученика“ е работеща и правилна, тя стимулира към все по-добри резултати

Според експертите проблемите в тази сфера произхождат от злоупотреби в отделни образователни заведения поради вписване на "мъртви души", но това може да се приеме като въпрос, свързан с контрола, а не с принципите на управление.

Програмите: не олекотяване, а промени

Авторите на изследването коментират, че "все още няма пълно разбиране на концептуално новите идеи българската образователна система да се трансформира от усвояване на знания към усвояване на компетентности".

Започва да се налага изводът, че вече се закъснява с разработката на изцяло нови, съобразени с нуждите на следващите десет години, държавни образователни стандарти, учебни програми и планове.

Експертите подчертават, че трябва да се постави фокус "не върху палиативно "олекотяване" на сега действащите програми, а върху разработката на изцяло нови държавни образователни стандарти, програми и учебни планове след внимателно проучване и анализ на най-добрия световен опит".

Като основни проблеми в учебните програми те очертават:

  • фокуса върху усвояване на теоретични знания, а не към създаване на практически умения
  • несъобразяване на материала с възрастта на децата
  • липса на междупредметни връзки
  • ненужни факти.

Като пример е посочено, че учениците се подготвят за кандидатстудентски изпити за медицинските университети по учебници за осми клас. Специалистите допълват, че в успешните образователни системи учениците учат предмета наука, а не отделно физика, химия, биология, каквато е практиката в България. Дори в учебниците по "Човекът и природата" за учениците в начален етап знанията се поднасят сами за себе си, се подчертава в доклада и се допълва: "Може да се постави под въпрос кому е нужно в средното образование да знае състава на почвите и скалите в Африка и Латинска Америка."

В доклада се посочва, че не е ясно какво значение се влага в понятието "иновативни училища", и се препоръчва да се изяснят статусът и характеристиките им. По официални данни иновативните училища през учебната 2023-2024 г. са 548, или около една четвърт от всички основни и средни учебни заведения в страната.

Обученията за учители - резултатите са неизвестни

Авторите на доклада посочват, че директорите са тези, които контролират допълнителната квалификация и могат да насочат например всички учители към едни и същи курсове и едни и същи обучителни организации, които получават бюджетни средства за това.

В същото време въпреки въведения регистрационен режим липсва система за контрол върху съдържанието на самите програми, както и върху качеството на обучението от самите организации.

Затова се предлага професионалните квалификационни степени да отпаднат. Според експертите е нужен изцяло нов подход при квалификацията на кадрите в системата.

От анкетното проучване с учители и директори се разбира, че над 40% от тях искат оценка на качеството на обучение на всички обучаващи организации и предлагане на повече смислени и качествени обучения, с добре подготвени лектори. Близо 30% от тях са на мнение, че трябва ида бъде завишен контролът върху обучителните организации.

Предучилищното образование - напредък, но недостатъчен

С въвеждането на задължително предучилищно образование за 4-годишните е предприета сериозна крачка, която вече дава отражение, посочват експертите. Според тях обаче все още не е решен проблемът за създаване на цялостна система за образование и грижи в ранна детска възраст, която да синхронизира и организационно, и съдържателно ранното учене и грижи в детските ясли и предучилищното образование в детските...

 

Виж цялата новина тук: Дневник

Автор: Стефани Зорова

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: