Новини

Дания не се страхува от свободата

"Бяха ни дали за домашно да пишем писмо до въображаем приятел в Дания, но аз реших, че това не ми е интересно, и написах сравнение между датската и българската кухня. Вместо да ми се скара, учителят с най-голяма радост ме поздрави и каза, че най-после някой е проявил инициатива."

"Моят син веднъж се връща с контролно по български – преразказ. Безупречно, без грешка, само че добавил в преразказа закачливи творчески елементи и нарисувал илюстрации. Забележката на учителя - "Пишеш много добре, но ако не изпълняваш точно каквото ти е казано, не очаквай да те похвалят!" И наказание - понижена оценка."

Тези два примера ясно илюстрират основната и огромна разлика между образованието в Дания и това в България - свободата и нейната липса във втория случай. Разказва ни ги Гаяне Минасян, председателка на управителния съвет на Националната мрежа на родителите, която през 2015 г. обикаля няколко свободни училища в Дания, за да наблюдава как се провежда учебният процес там. Наскоро пък двама български осмокласници прекараха две седмици в датското независимо интернатно училище Faaborgegnens Efterskole (FAAE) и се върнаха с усещане за мотивираща среда, лесно приобщаване и отвореност към новото. От впечатленията и на тримата веднага се чете един отчетлив извод - за да е успешно едно образование и да подготви мислещи и справящи се хора, а с това и силни икономика и общество, ключът не се крие в изпитите, оценките и налятото в главите знание по всички предмети, а във възможността учениците да развиват силните си страни и сами да достигат до отговорите, подкрепяни по пътя от спокойни учители. За да се случи всичко това, трябва да е налице едно важно условие - свободата. На училищата да определят съдържанието и методите си на преподаване, на учениците да се съсредоточат върху това, което им е интересно, и на родителите да избират между различни образователни форми.

Готварство, математика на колела и затворите в Дания

Във FAAE учениците могат да избират между две учебни системи при записването си, разказват Явор и Томислав - ученици съответно в Софийската математическа гимназия и "Увекинд". Около половината от тийнейджърите в интернатното училище учат по стандартната датска система с часове по предмети, като оценяването е под формата на събеседване с учителите. Не си представяйте изпитите като тест на енциклопедично знание. По английски например задачата е "Как да оберем Британския музей?", а Явор и Томислав забелязват, че част от учениците правят задълбочено проучване, друга пък импровизират. Целта е планът за обира да бъде все пак успешен. Обикновено един учител преподава на около десет деца, което му позволява да обърне внимание на всеки. Традиционната програма не означава само време в класната стая. Често има занимания навън, например състезание с колела, в което учениците по карта трябва да стигнат до определени места, където имат задачи, да кажем, по математика. Учителите подготвят заедно уроците, така че да има връзки между предметите, и се стремят всеки ученик да може да учи според собствената си скорост.

Другата част от учениците работят самостоятелно по избрани от тях месечни проекти, които често са в екип. Годишно се подготвят около 20 проекта от няколко категории - технологии и медии, природа и спорт, изкуство и дизайн и готварство. Финалът е с презентация пред група учители, а идеята на тази програма е учениците да се научат да поемат отговорност за ученето си, да изпробват как се ражда една идея и как става реалност през екипна работа и добра комуникация - все умения, което ще им трябват в бъдеще. Сред проектите, които Явор и Томислав са наблюдавали или в които са участвали, са как работят датските затвори (по който учениците интервюират затворник), правене на картина от снимки на неправилни форми в природата, обиколка на Дания с колело, обичаите на хранене по света. Двамата започват да работят и по техен самостоятелен проект - разработване на мобилна игра. Учениците сами планират времето си за работа по проектите, а учителите са на разположение по всяко време за въпроси и помощ. Отношението между преподаватели и ученици е приятелско, обръщението е на първи имена.

Материалната база също стимулира ученето и креативността. Училището има професионален фотографски комплект, музикални инструменти, зала за правене на роботи, спортен салон със стени за катерене, компютърна зала с 60-70 компютъра и софтуер, който учениците могат да използват за проектите.

Там, където нищо не е задължително

"Важното е, че и в двете системи няма задължителни часове", отбелязва Явор. Всъщност, макар и интернатът често да се свързва със строги правила за учениците, във FAAE такива почти няма, защото се разчита на доверието между възрастни и деца. В училището учат 60 момичета и 60 момчета между 14 и 18 години в девети и десети клас, които живеят там от понеделник до петък, а събота и неделя се прибират по домовете си (могат и да останат, ако искат). Интернатът е за една година, като след нея учениците могат да кандидатстват и директно в университет.

Учениците живеят в така наречени семейства - групи от по десет души, които имат общи активности. Персоналът на училището е от 25 души, като учителите също прекарват там цялото време от работната седмица. Денят започва с обиколка на училището, закуска и пеене. А какво става, ако някой ги пропусне, питаме Явор и Томислав. "Просто идва един учител и те стреля с водно пистолетче за събуждане", усмихва се Явор. Когато има сериозен проблем с даден ученик, ефектът не е наказание, а усилена работа с него и родителите му.

Във FAAE има учудващо либерални виждания и по отношение на пиенето на алкохол и пушенето. В Дания е законно да се купува и консумира алкохол след 12-годишна възраст и Явор и Томислав понякога виждат съучениците си да пият бира между часовете. На прекалили с алкохола ученици обаче не са попадали. При записване тийнейджърите посочват дали са пушачи. Медицинска сестра обяснява минусите от тютюнопушенето, но училището има и отделено място за пушене.

"Това, което мен най-много ме впечатли, е колко са отворени децата", казва Явор. Той и Томислав са посетили FAAE в края на учебната година, без да говорят местния език, но въпреки това са били приети много лесно и бързо са се интегрирали. В часовете, в които се е преподавало на датски например, учителите специално са им превеждали. Друго, което прави впечатление на българските ученици, е колко ориентирани за бъдещето си са датските им връстници. "Повечето деца вече имаха идея какво искат да работят и вече бяха тръгнали да се развиват в тази посока", споделя Явор. А Томислав разказва за съквартирантите си, единият от които през уикенда работи във ферма, решил е да стане фермерски консултант и от другата година ще учи в такъв университет. Другото момче пък го привлича полицейската работа и има амбицията да патрулира на границата между Гренландия и Европа.

"Нещо, което забелязах като много различно у децата в свободните училища спрямо децата в България, е, че те бяха изключително ведри, светли, спокойни, уверени, не бързаха, не се чувстваха притиснати да ми отговарят бързо, умно или правилно, когато ги питах нещо", разказва Гаяне Минасян. Тя не е видяла и никакво властово разстояние между деца и възрастни – общували са свободно, а директорът е обръщал внимание на всяко дете. Нейните впечатления се допълват и от тези на родителите на Явор и Томислав, които усещат промени у децата си още докато говорят с тях по телефона от Дания. "Явор звучеше щастлив, все едно летеше", споделя баща му Михаил-Ернесто Михайлов. "Някак сякаш се усили усещането му за лична свобода и отговорност за собственото му бъдеще", смята майката на Томислав Жюстин Томс.

"Учениците в свободните училища се възпитават в много силно чувство за това да бъдат заедно, научават какви са способностите им, таланти и потенциал, но в същото време разбират къде зависят един от друг и каква е ролята на всеки в обществото", коментира и Джон Мейсън, който отговаря за международните отношения на асоциацията за обучение на учители в свободни училища. "Преди всичко учениците са оценени според това, което наистина са - никой не казва, че не са достатъчно добри или че трябва "да се стараят повече", или пък се опитва да ги пригоди към нещо, което друг е измислил", допълва той...

Виж цялата новина тук: "Капитал"

Автор: Люба Йорданова