Новини

Четящите редовно книги ученици с 2 г. пред връстниците си. Но 1/4 от 15-годишните в България никога не четат

Учениците, които четат редовно художествена литература изпреварват с две учебни години връстниците си. Но около 26% от българските 15- и 16-годишни ученици не четат никога или много рядко. 8% смятат това за загуба на време, посочва Институтът за изследвания в образованието в анализ на резултатите от международното сравнително оценяване на учениците PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено през пролетта на 2018 г. Резултатите от него бяха обявени на 3 декември 2019 г. във всички включени страни, в това число и България.

Те показаха, че България е последна в ЕС по четивна грамотност, че учениците ни постигат средно 420 точки при средно за ОИСР 487, че се е увеличил делът на учениците ни, които не покриват критичното за грамотността второ равнище и че намаляват онези на най-високите пето и шесто. Наредихме се до Мексико, Уругвай, Коста Рика.

Преглед на данните от PISA 2018, чийто акцент е именно четивната грамотност* показва устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици на 15 и 16 г. от 2012 г. насам - с 16 точки (при стандартна грешка 8,1 т.). А също - че най-голям е делът на българските ученици с резултати на ниските второ и първо равнище, докато за ОИСР модално е трето равнище. Устойчиво голям е делът на функционално неграмотни ученици у нас, а делът на ученици с максимални постижения е незначителен.

Разликата между средния резултат на момичетата и момчетата в България значително намалява, но не благодарение на по-добри резултати момчетата, а на по-лоши на момичетата. Спрямо 2009 г. тези на момчетата не се променят, докато средният за момичетата се понижава с 20 точки.

15% от разликите между резултатите на учениците в България могат да бъдат обяснени с техния семеен и социален произход. В България разликата между средните резултати по четене на учениците с висок и нисък индекс на социалния, културния и икономическия статус е 106 точки при средно за държавите от ОИСР 89 точки. Около 2/3 от учениците в България, които попадат в първия квартил според индекса на социалния, културния и икономическия статус, са с резултати по четене под критичния праг на постижения – второ равнище. 1/4 от тези с висок социално-икономически и семеен статус са функционално неграмотни. Средният резултат на учениците, които са посочили, че общуват в дома си на език, различен от българския, се е повишил с 15 точки в сравнение с 2009 г., но остава със 74 точки под средния резултат на учениците, посочили българския език като говорим език в семейството.

Колкото по-голям е броят на книгите в дома на българските ученици, участвали в PISA 2018, толкова по-висок е средният резултат на учениците. Но 43% от тях са посочили до 25 книги в дома си.

Нагласи и отношение към четенето

Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно (няколко пъти седмично) художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище, констатира в анализа си ИИО.

Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература. От гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене в PISA. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.

Ползите от четенето на художествена литература не са една и две. То предполага по-продължително когнитивно ангажиране с нова лексика и разнообразни синтактични структури, което повишава капацитета на читателя да възприема по-комплексни текстове. Когнитивнoто обработване на информацията се обогатява с емоционална ангажираност и емпатия, които подпомагат разбирането. Стимулира се развитието на различни ментални модели, обвързващи сюжета, героите, тяхната мотивация и действия за постигането на задоволително разбиране на конструкцията на цялостния текст. Развива се способност за концентиране и поддържане на фокус за продължителни периоди от време.

Въпреки това около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Техният среден резултат по четене в PISA 2018 е 386 точки (при 420 т. на българските ученици). Това изоставане по четене се равнява на 1 година обучение в училище спрямо средното ниво.

Близо 28% от учениците са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки. При тези, които четат за удоволствие повече от два часа на ден (11% от учениците) средният резултат е 457 точки.

Все пак следва да се отбележи, че делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок от този в България – 42%.

По отношение на четивната грамотност българските ученици със силна вътрешна мотивация за четене изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация. Като индикатори за субективното възприемане на четенето се използват отговорите на следните твърдения:

„Чета само, ако се налага.“

„Четенето е едно от любимите ми хобита.“

„Обичам да говоря за книги с други хора.“

„За мен четенето е загуба на време.“

„Чета само, за да намеря информацията, която ми е необходима.“

Твърденията се отнасят за различни материали за четене като книги, списания, вестници, уебсайтове, блогове, имейли и др.

На тези твърдения у нас са отговорили около 90% от участниците в PISA 2018. Отговорилите с „напълно съгласен“ на двете твърдения, отразяващи вътрешна мотивация за четене („Четенето е едно от любимите ми хобита“ и „Обичам да говоря за книги с други хора“) са около 15% и те имат с над 70 точки по-висок среден резултат от отговорилите с „напълно несъгласен“ (които са съответно 16% и 20%).

Най-големи различия в резултатите по четене има сред отговорилите по различен начин на твърдението, че четенето е загуба на време.

Само 8% от участниците са напълно съгласни с това твърдение, но те показват и значително по-ниски резултати от тези, които са напълно несъгласни (38% от участниците). Около половината от учениците не са съгласни с другите две твърдения – „чета само, ако се налага“ и „чета само, за да намеря информацията, която ми е необходима“. Те имат сравнително високи резултати по четене (между 450 и 458 точки). Тези, които са се съгласили с твърденията имат с около 45 точки по-нисък резултат.

От съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си. Основен индикатор затова са отговорите на въпроса „Колко книги имате в дома си?“, като тук не се включват списания, вестници или учебници. Близо ¼ от всички ученици, участвали в PISA 2018 посочват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и значително по-ниски средни резултати по четене – едва 356 точки. Под средното равнище са и тези, които са посочили, че имат между 11 и 25 книги – 411 точки. Само 9% от учениците посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но те имат много висок среден резултат. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги вкъщи.

Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната...