Новини

Българските ученици: функционално неграмотни, социално неподвижни

България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния текст PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС (виж таблиците). Точките се увеличават леко през последните години, но страната остава на дъното на класациите.

Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.

Малко грамотни, много неграмотни

Според данните 30% от българските деветокласници (15-16-годишни) не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13%. Само 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15%.

По четивна грамотност функционално неграмотните са 41,5%, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38%, т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.

На ниво страни от OECD резултатите на българските ученици също са под средното ниво. По четивна грамотност България е в една група с Обединени арабски емирства (ОАЕ), Румъния, Турция и Черна гора, по математика - с Гърция, Румъния, Кипър и ОАЕ, а по природни науки – с Гърция, Чили, ОАЕ, Уругвай и Румъния.

Традиционно най-силни са източно-азиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите предмета. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички участвали 72 държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.

България: където се родиш, там оставаш

PISA измерва и доколко социално-икономическия статус на учениците влияе на постиженията им в училище. По този показател България е една от държавите със стабилно лоши резултати. 16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с тези фактори, при средно за OECD 13%. За сравнение този дял в Румъния е 14%, във Виетнам – 11%, в Естония - 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13,6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като първенец по този критерий е Виетнам със 75,5%. В трите най-добре представящите се по природни науки в PISA държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези държави показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи.

Какво (не) прави държавата

"Припознаваме проблема", заяви при представянето на резултатите на българските ученици министърът на образованието и науката Меглена Кунева.

Тя за пореден път повтори тезата си, че министерството "не може да промени семейната среда", но пък може да осигури условия в училищата, така че семейството да не е единственият фактор. Като такива условия тя изреди по-голямата подкрепа за учениците, новите съвременни и практически насочени учебни програми и квалификацията на учителите. "Учителят днес не е властелин на знанията", заяви Кунева и допълни, че новата му роля е да помогне на учениците да намерят решенията, да осмислят информацията, да преценят кое е добро и кое - зло.

Зам.-министърът Диян Стаматов продължи с това, че според него решения на проблема с ниските резултати на учениците са допълнителните занимания и индивидуалната работа, целодневната организация на учебния ден и извънкласните дейности...

 

Виж цялата новина тук: "Капитал"

Автор: Люба Йорданова