Новини

Чували сте вероятно за успешния финландски опит, макар че Финландия отстъпи водещото си място в класациите. В същото време, поне по данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), две страни, за които едва ли сте предполагали, се домогват до първата десятка в света - Полша и Виетнам. Ето и подробностите.

Азиатска доминация

Азиатски страни доминират класацията на ОИСР, която бе обявена през април тази година. Тя се основава на международни сравнения, включително тестовете PISA, TIMSS и TERCE (в Латинска Америка). Първите пет места са заети от Сингапур, Хонконг, Южна Корея, Тайван и Япония. Следват четири европейски страни - Финландия, Естония, Холандия, Швейцария, след това е Канада, а Полша и Виетнам допълват челната дузина. Класацията се основава на резултатите по математика и точни науки на 15-годишните.

България е на 43-то място - след Турция и Сърбия. На 28-о място е САЩ, доста след повечето европейски страни. Прави впечатление спадът при Швеция - някога за пример, а сега на 35-о място.

Пропуснати ползи заради образованието

По-интересният елемент от изследването на ОИСР е връзката между образование и икономически растеж. Именно тук е смазващият извод за България. Страната ни има потенциал да повиши своя БВП с 496% (шест пъти), ако всички 15-годишни получат базисно образование. Оценката се отнася за целия трудов живот на 15-годишните. Ако преизчислим, това означава дългосрочен потенциал за над 1% растеж по съпоставими цени ежегодно. Данните показват, че по-голямата част от допълнителния растеж (над 70%) ще дойде при положение че всички ученици получават базови знания (420 точки на PISA), а останалите подобрения ще се получат, ако всички 15-годишни бъдат обхванати от образователната система.

Това не е за подценяване, като се има предвид, че повечето икономисти се радват, ако ръстът на икономиката се ускори от 1 на 2 на сто, макар и за едно тримесечие.

В Европа само Македония и Албания имат повече пропуснати ползи поради лошо образование.

Успехът на Виетнам

Влизането на Виетнам на 12-о място в компанията на по-богати страни определено е изненада. Ето какво е допринесло за този успех. Правителството издига образованието като приоритет и почти една пета от държавните разходи след 2010 г. са за образование. Учебните планове са фокусирани върху това децата да получат дълбоки познания по основните предмети и ключови умения. Това контрастира с подхода на европейските страни, които включват все по-широки теми, но не в дълбочина.

Очаква се децата не да рецитират това, което са научили, а да прилагат тези знания и умения в непознат контекст. Учителите предизвикват децата с въпроси. Трябва да се отбележи, че Виетнам e със сравнително слабо обхващане на учениците - 64%.


Защо изоставаме след Полша

В друга класация - на "Икономист Интелиджънт Юнит" и Пиърсън, България е на 30-а позиция от 40 страни. Тези данни са интересни по две причини. Първо, те разкриват не толкова лоши резултати в началното образование (известно е, че сривът в образованието у нас се получава във втория етап - между пети и седми клас). Очевидно служителите на министерството на образованието трябва да си отговорят на въпроса какво не е наред с учебните програми и подготовката в прогимназията. На второ място, вижда се, че успехът на Полша (при 15-годишните) идва на фона на по-висока осигуреност с преподаватели, но - доколкото има данни - при не по-високи разходи за образование като дял от БВП. Но заплатите на учителите там са по-големи от средната за страната.

Данните на EUI като цяло не показват много силна връзка между публичните разходи за образование и резултатите, постигнати от учениците на тестовете PISA. България например харчи повече от БВП - както спрямо отличника Финландия, така и сравнено със съседните Румъния и Гърция.


Фактори на успеха

Данните на EIU дават една по-обобщена картина за образователните индикатори по страни. Ще ги съпоставим с данни на ОИСР и Европейската комисия, които позволяват да сe открият причините за успехите и провалите в образованието. Данните на ОИСР показват, че България е с най-ниско ниво на записване в ЕС (около 85%) на децата в средните училища. Данните се отнасят за 15-годишните. Преди две години бе въведено условието да се дават социални помощи само ако детето посещава училище.

Заплатите на учителите са друг важен показател. Средната годишна заплата на един зает в образованието е 87% от БВП на глава от населението през 2014 г. (86% за държавния сектор). В много страни е повече.

Друг индикатор са ваканциите. Колкото по-продължителни са ваканциите, толкова по-голямо е влиянието на семейната среда, съответно толкова повече се засилват разликите в резултатите, дължащи се на различен произход. У нас ваканциите са относително по-дълги. Те са такива и в сочената за пример Финландия, но там това се компенсира с извънкласните форми.