Новини

Абитуриентът на затвора

Севдалин е абитуриент, но не като другите. Той е единственият дванадесетокласник в училището си и няма компания, с която да отиде на бал. И не брои до 12 с крясъци по улиците. Севдалин е преброил много повече - до 1700. Толкова са дните, които е преживял зад решетките. 20-годишното момче е единственият абитуриент на училището в Затвора за непълнолетни в Бойчиновци.
Преди 24 май той получи най-големия подарък - свободата си. Заради добро поведение и дните, прекарани в работа и учене, излезе предсрочно. Няколко дни по-късно обаче сам се върна в затвора, за да положи матура по български език. Писа, както и останалите абитуриенти, по темата "Животът и изкуството в стихотворението "Кино" на Никола Вапцаров".
"Не беше трудно. Написах есе за разликата между изкуството и реалността. Като изключим някои изрази, Вапцаров сякаш е писал за нашето време", казва Севдалин. Според него лъскавите коли и луксът, които виждаме по екраните, омайват хората. "Те обаче живеят в мизерия и глад. Човек трябва да прави разлика между тези два свята и да знае, че не може да прескочи лесно и бързо при богатството и безгрижието. А и те често са фалшиви и подобна крачка може да е страшна", разсъждава абитуриентът.
Той е научил това не от учебниците, а по най-трудния начин. През 2010 г., току-що завършил осми клас, Севдалин
вместо
в гимназия
влиза в затвора
И той, и учителите му не желаят да говорят за престъплението, което е извършил. То е в миналото. Било е обаче тежко и 15-годишното тогава момче получило най-тежката възможна присъда - 5 години. Така Севдалин научил първия си урок - в килиите отиват не само закоравели престъпници. Неговото деяние е извършено в момент на силен афект и стрес, което не го оправдава.
"Бях момче като много други. Учих в основно училище в Пловдив, занимавах се със спорт", разказва младият мъж. Родителите му не го лишавали от нищо, но и не му давали всичко наготово. Карали го да заслужи с труд или с хубави оценки всяко нещо. Затова пропадането от добро момче под тепетата при лошите момчета в Бойчиновци го зашеметило като удар с чук.
"Първите два месеца беше много тежко! Не можеш да свикнеш, че вече не си свободен, не можеш да ходиш, където си искаш, и да правиш, каквото си решиш. Около теб са само чужди лица", връща се назад абитуриентът. Той обаче стиснал зъби и решил, че трябва да оцелее.
"Най-важното зад решетките е да останеш с акъла си, да съхраниш характера и мисленето си. Някои не успяват и откачат", споделя Севдалин. Той се затворил в себе си и контактувал само с няколко момчета, с които можел да говори за филми, книги и компютри. Странял от затворническите групи и дрязгите помежду им. Признава, че е голям късметлия - за да издържи годините зад решетките, много му помогнало семейството.
Родителите и приятелите му често идвали в Бойчиновци. Никой не го поучавал, говорели за хубавите дни преди затвора и за това какво ще прави, като излезе. Така му дали надежда, че може отново да се върне към нормалния живот.
"Не можех да върна времето, но можех да го използвам и да наваксвам пропуснатото", казва момчето. Днес той не желае да бъде сниман, нито да му се пише името, защото иска да започне начисто и не иска ...

Виж цялата новина тук: Труд

Автор: Любомир Йорданов