Новини

2219 гимназисти бият път до друга област

Привличат ги езиковото обучение и уникални професии

Най-много кандидати да завършват в столицата и Пловдив

 

2219 гимназисти ще бият път до друга област, тъй като са поискали да се обучават извън тази, в която живеят. Това става ясно от справка на образователното министерство за „Монитор“. Общо 2614 пък са подадените заявления за кандидатстване след 7-и клас в друга област.

Най-много са мераклиите да учат в столицата, Пловдив, София-област, Ловеч и Варна. От просветното ведомство уточняват, че подадените заявления за кандидатстване в друга област са по-голям брой, тъй като някои от учениците са кандидатствали в няколко.

661 са желаещите от провинцията да завършат средно образование в столицата. „Учениците от провинцията, които кандидатстват в столицата, обикновено са от по-близко разположените области. Най-много са от Перник, но имаме и такива от София-област, Благоевград. По-малко са кандидатите, които идват от Североизточна или Северозападна България. Учениците обикновено кандидатстват за конкретно училище, а не по принцип да учат в София. Имаме и случаи на миграция на цяло семейство, но те са по-редки“, сподели шефката на столичния образователен инспекторат Ваня Кастрева. По думите й процедурата сега е по-облекчена, тъй като кандидатите могат да подадат документи онлайн от всяка точка на страната. „Преди, когато кандидатстването бе само на хартия, също имаше достатъчно желаещи. Преди години имахме и по над 700 подадени заявления, никога бройката не е падала на под 500“, каза още Кастрева. Тя обясни, че кандидатите имат различна мотивация – преследват своите интереси, искат да продължат семейна традиция или бизнес, или в тяхната област не могат да намерят исканата професия. „Те обикновено търсят високо ниво на изкова подготовка и се насочват към най-търсените ни езикови гимназии, към СМГ и НПМГ, където посочват паралелката с интензивно изучаване на биология и химия, за да се подготвят по медицина. Кандидатите се насочват и към конкретни професионални училища - Национална финансово-стопанска гимназия, Национална търговско-банкова гимназия, ПГТЕ „Хенри Форд“, НПГПТО “М. В. Ломоносов”, Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Учениците рядко се насочват към средни училища“, уточни Кастрева.

В НПГПТО „М. В. Ломоносов”

привличат кандидати с уникални паралелки

които с изключение на една са дело на педагогическия колектив в гимназията. Интересът през годините от деца извън столицата е различени, но почти всяка имат поне по един кандидат за всяка една паралелка, споделиха от училището. За следващата учебна година дотук кандидати е имало за пет от шестте специалности, които гимназията предлага. На първо класиране документи е подал един ученик за „Измервателна и организационна техника“, а на второ има още пет класирани в специалностите „Компютърна техника и технологии“, „Кинотехника, аудио- и видеосистеми“, „Лазерна и оптична техника“, „Очна оптика“. От НПГПТО „М. В. Ломоносов” уточниха, че невинаги приетите се записват. Кандидатите най-често идвали от Перник и София-област, които пътуват всеки ден. Желаещи да учат в гимназията има и от Враца. Тази година е завършил и ученик, родом от Кнежа.

302-ма ученици от други региони в страната избират да учат след 7-и клас в пловдивски училища и са подали заявления за прием за първо класиране, съобщи временно изпълняващият длъжността началник на РУО в Пловдив Антоанета Пакова. От тях 110 ученици са се записали в желаните паралелки. „Предпочитани са двете езикови гимназии в Пловдив – ЕГ „Пловдив“ и ЕГ „Иван Вазов“.

„За второ класиране от чужди региони са подадени заявления от 40 ученици. До четвъртък следобед тече второто класиране, така че нямаме информация все още от тези 40 ученици колко ще бъдат записани“, обясни още тя. По думите й учениците от други региони, които искат да продължат образованието си след 7-и клас, са от София, Смолян, Пазарджик. „Явно профилът „чужд език“ е предпочитан и затова идват в Пловдив. Всяка година е така, няма нищо необичайно“, каза още тя.

Топ три на местата

които привличат кандидат-гимназисти от други области, се допълва от София -област. Там документи са подали 260 ученици. Най-голям интерес има към НПГ по Компютърни технологии и системи, за която има кандидати от цялата България, обясни шефката на образователния инспекторат Росица Иванова. „От други области имаме и ученици в Професионална гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Георги Победоносец“ в Костинброд. Там имаме и деца от Цариброд, които също искат да учат ветеринарна медицина. Паралелките в гимназията вече са пълни, дори няма места за всички желаещи“, допълни тя. София-област е гранична от област Пазарджик и затова има и кандидати за Професионалната гимназия „Христо Ботев“ в Долна баня и Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии в Пирдоп.

В същото време 346 ученици от София-област са поискали да учат на друго място, сочат още данните на МОН. По думите на шефката на образователния инспекторат всяка година между 200 и 300 деца се записват извън областта. Иванова уточни, че започвайки училище, една част от децата се връщат обратно по школата в родните си места, защото изпитват трудности с пътуването и общежитие. Освен от София-област, има и 159 мераклии от София – град, от Хасково и Ловеч са по 118, а от Пазарджик – 117.

 

154 фирми ще обучават студенти
и ще ги задържат 5 години

154 работодатели ще имат право да сключват договори за обучение на студенти за периода на обучението им и да им осигурят работно място след успешно завършване за учебната 2021/2022-а., за да се пребори недостигът на кадри в дадени сфери. Те са включени в списък, одобрен от Министерския съвет.

975 студенти ще могат да сключат договор с работодател за стаж по специалността и да завършат безплатно висшето си образование и да имат подсигурена работа на същото място 5 години след дипломирането си. 

Работодателите са предложени от осем ресорни министри - на икономиката, здравеопазването, енергетиката, регионалното развитие и благоустройството, земеделието и храните, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на околната среда и водите и на образованието и науката.

Целта е да се приложи механизмът за оптимизиране на връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и обществото и ще се стимулира обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри.

Специалностите, за които могат да се сключват договори, се утвърждават от министъра на образованието и науката.

 

Разпределят близо 4 млн. за спорт
в училища и детски градини

Кабинетът отпусна 3 977 445 лв. за физическа активност, спорт и спортно-туристически дейности за децата и учениците за 2021 година. Средствата се предоставят за 212 145 деца и 668 202 ученици от общински и частни детски градини и училища, духовни училища и държавни училища, финансирани от Министерството на образованието и науката.

По бюджетите на общините се разпределят 3 579 807 лв.. За Министерството на образованието и науката се отпускат 397 638 лева за 186 деца и 79 416 ученици от държавните училища. От тях 5920 лв. са за Технологичното училище електронни системи към Технически университет – София.

Минималните разходи за физическа активност за дете са 3 лева, а за ученик – 5 лева. Финансирането се осигурява ежегодно и е в рамките на разчетения бюджет за 2021 г. Средствата се определят на базата на разработени от детските градини и училища проекти. С тях се подпомагат дейностите, свързани с подготовката и участието в учебната и спортносъстезателната дейност. Укрепват се нагласите и се създава мотивация сред децата и учениците за системни занимания с физически упражнения и спорт.

 

Отпуснаха 1 270 524 лв. за
познавателни книжки за деца

Служебният кабинет отпусна 1 270 524  лв. за закупуване на познавателни книжки за всички четиригодишни деца, които са записани в общинска детска градина и училище. Средствата са за 37 237 деца от 171 общини в страната. 

Допълнителните трансфери са изчислени въз основа на броя на децата, подаден от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). Те се предоставят по бюджетите на общините от централния бюджет под формата на обща субсидия. Осигуряването на безплатни познавателни книжки ще помогне за успешното включване на четиригодишните деца в системата на предучилищното образование. Обучението и социализацията в ранна детска възраст са от съществено значение за развитието на ключовите компетенции у децата.

В момента държавата финансира познавателните книжки и за децата, които са на 5 и 6 години. Промените са пряко свързани с политиката на Министерството на образованието и науката за всеобхватно, достъпно и качествено предучилищно образование, посочват от ведомството. 

 

Седем вуза със статут на
изследователски университети

Седем висши училища получават статут на изследователски университети за следващите четири години. Списъкът беше одобрен от Министерския съвет и от 2022-а ще се актуализира до 1 ноември всяка година.

На критериите за изследователски университети отговарят...

 

Виж цялата новина тук: Монитор