Написан увлекателно и на разбираем за седмокласниците език, учебникът гарантира постигане на всички очаквани резултати от обучението и отлично представяне на националното външно оценяване. Авторите предлагат варианти за осмисляне на задължителните литературни текстове, като дават на учителите възможност да подберат онези акценти, които най-точно отговарят на интересите и възможностите на техните ученици. Правят се множество междутекстови и междупредметни връзки.
Рубриките са с ясна структура:
- „Работа с текста” насочва вниманието към важните неща, които творбата казва;
- „Да съпоставим”, „Да разсъждаваме”, „Да разговаряме” и „Сред книгите” дават възможност да се осмислят произведенията и да се извлече от тях опит;
- „Думи и образи” среща изкуството на словото с изкуството на изображенията, за да се родят интересни истории.
Албена Хранова е родена през 1962 г. Доктор на науките е по филология и професор по теория и история на културата в Катедра „Философия” към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Албена Хранова е автор на над сто статии, студии и монографии, сред които се открояват: „Двете български литератури. Граници на лирическия контекст” (1992), „Литературният човек и неговите български езици” (1995), „Подстъпи към приказката” (1996), „Яворов. Диалектика и алхимии” (1999), „Езикът и неговите речи” (2000), „Български интертекстове” (2002), „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и големи разкази в българската култура ХІХ – ХХ век”, т. I, II (2011). Участник е в множество национални и международни научни проекти, конференции, конгреси и други научни форуми. Албена Хранова печели Наградата за литературна критика на Съюза на българските писатели (1992) и наградата „Пловдив” за литература (1995). Автор е на учебници, учебни тетрадки и помагала по литература за всички класове от средния и горния курс на общообразователните училища в България.
Лъчезар Бояджиев (1957, София) e визуален артист. Завършва „Изкуствознание” в Националната художествена академия, София през 1980 г. В изкуството си работи с лични интерпретации на обществени процеси, с градска визуалност и намеси в публичното пространство, с материал от историята на културата и града. Прави фотографии, обекти и рисунки, видео и пърформативни лекции, инсталации в реална среда. Създава визуалните концепции на рубриката „Думи и образи” и задачите, включени в нея, в учебници по литература на издателство „Просвета”.
Негови творби са били представяни на: „Изпъчи се и задръж!”, галерия „One Night Stand”, София (2014, соло); „И аз не съм библиотечен художник”, SALT Галата, Истанбул (2013, соло); „Художник в депото”, СГХГ, София (2010, соло); „5 изгледа към Мека”, галерия „Feinkost”, Берлин (2007, соло); „Граматика на свободата”, музей ГАРАЖ, Москва; „Изкуство за промяна 1985 – 2015”, СГХГ, София (2015); „Несъгласие”, Баня Старинна, Пловдив (2014); „Икономика и изкуство”, МОСАК, Краков (2013); „Глобалното съвремие на изкуството”, ZKM, Карлсруе и много други. През годините участва в биеналета на съвременно изкуство в Сао Пауло, Истанбул, Гванджу, Цетине, Манифеста във Франкфурт, Сингапур, Санта Фе, Йерусалим, Москва, Прага, Тирана, Киев, Екатеринбург, Солун, Варна и др.
Член-основател на Института за съвременно изкуство, София – частна неправителствена организация, асоциация на куратори, художници и теоретици, посветена на изучаването, разбирането, представянето и практикуването на визуалните изкуства от края на 20. и началото на 21. век.
