Новини

Училищата сами ще си определят програмитe

Ще има строг контрол кои родители обучават децата си у дома
Не можем да дадем свобода на учителя, ако има само един учебник, казва Милена Дамянова
В петък депутати от ГЕРБ внесоха в Народното събрание нов законопроект за училищното и предучилищно образование. Начело на вносителите е бившият зам.-министър на просветата Милена Дамянова. "Стандарт" я помоли да разкаже за новите моменти в него и за това откога ще започнат реформите.
- Школото ще решава какъв процент от знанията в кой клас се усвояват
- Най-голямата ни отстъпка е отказът от задължителна детска градина за четиригодишните
- Заложили сме законът да влезе в сила от учебната 2016-2017 година
- Г-жо Дамянова, каква е разликата между приетия частично в 41-вото НС законопроект за училищното образование и внесения сега проект?
- Разликата е в това, че сме приели доста от предложенията, които бяха направени от партии и граждански и професионални организации. Разбира се, най-голямата отстъпка е отказът от задължителна детска градина за четиригодишните деца. Това беше една от най-дискутираните теми в рамките на 41-вото Народно събрание. Обществото показа, че като че ли все още не е готово за такава стъпка. Аз лично смятам, че мярката е правилна, защото задължава държавата и общините да осигурят места за всички деца на тази възраст и държавата поема по-голям ангажимент към ранното образование. Но след като обществото показа, че няма консенсус по темата, беше редно на този етап да се въздържим от това предложение.
- Предвижда се т. нар. самостоятелна форма на обучение, какво се крие зад нея?
- Това също бе сред дискусионните теми в 41-вото НС. С разширяването на самостоятелната форма на обучение се дава възможност на тези родители, които предпочитат и имат необходимите възможности и условия, сами да организират обучението на своите деца. Създаден е контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата. За детската градина тази възможност беше предложена още в 41-вото НС като компромисен вариант на задължителната предучилищна. Не е логично, след като я има в детската градина, да не я предложим и за децата от първи клас. Тя не е нова за нашата образователна система, но беше с определени ограничения - за лица над 16 г. или за деца, които по здравословни и други причини не могат да се запишат в присъствени форми на обучение.
- Как ще се проверява наученото от тези ученици?
- За да запише един родител детето си в тази форма, трябва да поеме отговорност, че ще осигури необходимите условия за обучението му, ще предложи съответните методи, социална и материална среда. Даваме им и възможност да изберат под каква форма ще се проверяват знанията. Могат да изберат традиционния вариант с полагане на годишен изпит за поставяне на оценка, или да изберат валидирането на знания и умения, което се въвежда с новия закон.
- Не се ли опасявате, че тази форма ще изберат и родители, които нямат нужния капацитет?
- Имаме изричен запис за отговорностите на родителите, с който се казва какви са изискванията към тях. Ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието, така че нещата не са безконтролни. Децата, чиито родители са записали в самостоятелна форма, следва да постигат същите цели, които са поставени и пред присъствените форми - описани ясно и подробно в чл. 5 - вярвам, че всеки родител би подкрепил формулировката на целите. Дебатът в комисията ще покаже доколко сме готови за такава иновативна форма, но мисля, че е добре да се съобразим с исканията на родителите. Още повече че това е практика, която присъства в болшинството от държавите, където самостоятелната форма се разпознава. Има родители, които и в момента обучават децата си вкъщи, независимо че това не е регламентирано със закон. Задачата ни е да предложим гъвкав законопроект, отговарящ на действителността, като даваме както спокойствие на тези родители и на техните деца, така и гаранции срещу злоупотреби.
- Законът предвижда и други иновативни форми, например т. нар. сендовчета. Имаше ли предложения за подобни училища, докато бяхте заместник-министър на образованието?
- Имаше няколко предложения в тази посока. Не бих ги нарекла "сендовчета". Да, може би наистина, когато се спомене иновация в образователната система, човек си представя Сендовата система. Тя беше една демократична система, поставена в тоталитарна среда, и затова нямаше как да даде резултатите, които са се очаквали от нея. Трябва да има възможност за иновации. Учителите ни ходят на обмен, виждат нови неща и трябва да имат възможност да ги въведат. Дори в момента един метод като този на Монтесори по отношение на предучилищното образование не може да се приложи в детската градина, а той има изключително много позитиви. Трябва да има възможност да прилагат авторски програми, за да се поставят в конкурентна среда училищата и детските градини.
- Какво предвиждате като част от автономията на училищата?
- Учебният план ще утвърждава годишния брой часове. Той ще даде възможност на училищата сами да разпределят седмичните часове, което ще позволи съобразяване и на учебното съдържание с потребностите на учениците. Предвидено е учебната програма да се утвърждава не за клас, както е в момента, а на етап. Така всяко училище ще може да прецени какъв процент от учебната програма да се усвои съответно в първи, втори, трети или четвърти клас. Важното е да бъдат усвоени от учениците посочените умения в края на етапа. Тоест, министерството казва: "Искаме в края на начален етап децата да могат да правят определени неща - първо, второ, трето... Вие имате свободата да изберете как да го постигнете в зависимост от потребностите на учениците". Мисля, че тази свобода е необходима на българското училище, защото имаме училища с много различни деца, които обаче се опитваме да обучаваме по един и същи начин. Не даваме свобода на учителите, което допълнително се отразява върху тяхната мотивация. Учителят на ХХI век не трябва да бъде поставян в рамка, защото времената, а и децата, са други.
- В последните два класа учениците се профилират. Това предизвика реакцията на учителите по история, защото на практика тя няма да се изучава от всички. Как стоят нещата в този проект?
- Законът не определя кои са задължителните предмети. Това се определя от Наредба на МОН. Той посочва само, че има общообразователна подготовка. Тя трябва да ...

Виж цялата новина тук: Стандарт