Новини


26Май2015

Кое е по-абсурдно - 24 mai или 24 маи?

4estit praznik na slavqnskata pismenost i na bylgarskata prosveta i kultura, bratq balgari! 24 mai e golqm den – po4itame deloto na velikite bratq Kiril i Metodii. Te sa izmislili azbukata, na koqto pi6em dnes!

Този текст, уважаеми читатели, показва докъде може да стигнем, пишейки на т.нар. маймуница вместо на кирилица. Може да изглежда абсурдно, защото думите в него са посветени на българския празник на писмеността, просветата и културата. Но по-малко абсурдно ли е, ако пишеш за нещо друго, пренебрегвайки азбуката, създадена от двамата братя Кирил и Методий? Така ли ценим тяхното уникално постижение, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички народи в духовното израстване?

От ден на ден все повече български потребители в интернет използват латински букви вместо кирилицата, вмъкват или заменят думи и цели изрази с чужди. Свободата в електронните мрежи за общуване вкара в употреба цяла гама от чуждици, но никой не може да обясни на какво се дължи този факт – на обикновена хвалба, че знаеш чужди думи, или просто е наложен социален модел, който се приема за „модерен” и трябва да се следва.

Отвикването да се борави писмено с кирилица в интернет затруднява четящия и излага пишещия. Употребата на латински букви далеч не е онзи удобен начин на изразяване. А някои по-разпалени патриоти ще го нарекат дори родоотстъпничество. Но и техните коментари в интернет често издават неумение да се пише на кирилица - няма препинателни знаци, собствени имена се пишат с малки букви, вместо й масово се пише и, да не говорим за пълен и непълен член. Така празникът 24 май се превръща в 24 маи (две дузини южноамерикански индианци). Това е не по-малко излагащо за пишещия и обидно за великия труд на светите братя Кирил и Методий.

Затова Министерството на образованието, учителите, родителите, цялото ни общество би трябвало да сме сериозно притеснени за състоянието на просветата и културата у нас. Онези, които си купуват и четат книги, стават все по-малко и по-малко. Ще допуснем ли това да се случи и с пишещите? Дето се казва: изгубихме четмото, да не губим и писмото.

Нека не забравяме, че 24 май е един от най-почитаните празници, с който българският народ отбелязва духовното си пробуждане и вечния си стремеж към усъвършенстване и просвета. Със своята азбука и самобитна култура допринасяме за езиковото обогатяване и културното многообразие на цяла Европа. Длъжни сме да се обединим около езика и писмеността, а не да ги пренебрегваме. Длъжни сме да накараме всеки един – от малкия ученик до неговите родители - да почита българската писменост, като ежедневно се ограмотява. Все пак човек се учи, докато е жив.

Издателство „Просвета” например предлага няколко заглавия, които са задължителни за всяка домашна библиотека. „Да пишем правилно” е малка книжка с безценни правописни и пунктуационни правила. Тя ще бъде ваш помощник винаги, когато се колебаете как да напишете определена дума или къде да поставите запетая в изречението.

Друга много полезна книжка е „Правопис и пунктуация на българския език” – чудесен наръчник за онези, които искат да подобрят своята грамотност, за специалисти, които се нуждаят от справки, за преподаватели, студенти, ученици. Разработено от екип езиковеди от Института за български език при Българската академия на науките, изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Едно от най-ценните издания за всеки дом е „Официален правописен речник на българския език”на БАН, който със своите близо 90 000 единици е най-пълният досега. 

Най-новото заглавие на „Просвета” от този тип е за малките ученици от 1. до 4. клас. „Моят първи речник” съдържа 10 000 думи, срещащи се в учебниците по различните учебни предмети, изучавани в началния етап. Той служи едновременно за проверка на правописа и на правоговора на тези думи. В края на речника са обособени приложения, съдържащи имената на някои често употребявани географски обекти – селища, държави, реки, морета и континенти, и на собствени имена на хора и литературни и културни герои, които затрудняват учениците при писане.

Родна реч
Ран Босилек

Родна реч омайна, сладка,
що звучиш навред край мен;
реч на мама и на татка,
що говорим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Из „Читанка за 2. клас” на Владимир Попов и Иван Цанев, изд. „Просвета”

Всички издания на „Просвета“ ще намерите при представителите на издателството във всеки областен град в страната и в търговските обекти на издателството – виж www.prosveta.bg.

Виж цялата новина тук: Животът днес

Автор: Гергана Петкова

Споделете с приятели

« ПредишнаСледваща »

Открий ни в: